Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Какво е токен, дал начало на дигиталната арт революция

Появата на незаменяемите токени накара арт специалистите да преосмислят бъдещето на пазара на изкуство

Дигиталните котки, които привличат вниманието на света към незаменяемите токени. Илюстрация: www´cryptokitties.co - Какво е токен, дал начало на дигиталната арт революция

Дигиталните котки, които привличат вниманието на света към незаменяемите токени. Илюстрация: www´cryptokitties.co

Все по-често в света на изкуството се говори за незаменяемите токени, за блокчейн, за NFT. Това е новата тенденция в цифровата среда, която се появява като отговор на изцяло променения пазар на изкуство, при това не само изобразително. Тъй като токените станаха неделима част от културните новини, ще ви разкажем малко повече за този феномен.

Всичко започва от котки, разбира се. През 2017 г. се появява играта CryptoKitties, в която се развъждат и продават виртуални любимци. Това не е първият проект с NFT, но е причината да се заговори за този феномен, защото цената на едно виртуално коте на аукцион достига до 172 хил. долара. Създание от пиксели, което дори не може да бъде докоснато, внезапно струва повече от породист реален домашен любимец.

Всяка цифрова котка освен това се оказва абсолютно неповторима, както истинските, защото наследява чертите на виртуалните си родители. Тази уникалност на цифровото животно се доказва с Non-fungible token (NFT), незаменяем токен, или нещо, което няма аналог. В това е и неговата ценност.

Например – банкнота от 100 лв. спокойно може да обмените с друга подобна или с две по 50 и така нататък. В изкуството може да замените и да доплатите за картина на Мане, ако имате негова рисунка. Но ще притежавате съвсем друго произведение. Почти същото е и с NFT-изкуството.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но тук възниква въпросът – защо трябва да се плаща за нещо, което всеки може да копира на телефон или в лаптоп?

“Повечето произведения в NFT пространството са отворени за разглеждане, но собствеността върху тях е на един колекционер“, пояснява основателят на цифровата платформа Snark.art Майкъл Либман.

Крипто-артът не е ново направление в изкуството. Това е посредничество. NFT-художникът е този, който присъединява към токена собствените си картини или анимации. Купувачът получава не оригинала, а правата върху токена, като сделката не е тайна, а видима.

Това е по-надеждно, отколкото с обикновена картина. Колекционерите на класическо изкуство разчитат, че притежават оригинал, защото така твърдят експертите, но гаранцията е условна. В случая с NFT данните са гарантирано кодирани в блокчейн – един от най-сигурните методи за съхранение на информация в компютърна мрежа. Измамата е невъзможна. Според експертите, това е универсален сертификат за автентичност.

Цифровото изкуство освен това е по-удобно за съхранение, превозване и охрана. Засега затруднения изпитват само музеите и галериите, които още не са приспособени технологично към новите реалности. Предстои повечето от тях да се снабдят със специална апаратура, която да работи с блокчейн.

Един от първите музеи в света, които работят с NFT и вече продават незаменими токени, е Ермитажът. Една от първите картини, превърнати в токен, е „Мадона Лита“ на Леонардо да Винчи. Тя е копирана в два NFT екземпляра – единият ще се съхранява в музея, а другият ще бъде продаден.

Токен може да бъде създаден не само от картини, но и от всеки предмет – снимка, музика, книга… Това решава изцяло проблема с пиратството, който е един от основните при управление на интелектуална собственост. Творците ще могат да получават проценти от последващи препродажби на незаменяемите токени.

Предприемачът Уилям Куигли смята, че всички потребителски стоки, освен хранителните, в следващото десетилетие ще имат NFT.

Вече има оформен пазар на незаменяеми токени, при това на сериозни суми. През 2020 г. пазарът на NFT е бил оценяван на няколкостотин милиона долара, а само за първото тримесечие на 2021 г. е надвишил 2 млрд. долара, твърди съучредителят на блокчейн платформата Verisart Робърт Нютон.

390 хил. долара е струвал токенът с 50-секундния клип на певицата Граймс, приятелката на Илон Мъск. Картината на художника  Beeple „Everydays: The First 5000 Days“, съставена от 5000 изображения, е била продадена за 6,6 млн. долара като токен. Първият пост в Туитър е бил продаден като NFT за 2,9 млн. долара, като при това той все още е напълно достъпен в мрежата и никога не е изтриван. Една от картините на Банкси е била изкупена за 95 хил. долара и изгорена в ефир, за да бъде превърната в токен. Първата недвижима собственост, продадена във вид на NFT, е картината „Марсиански дом“ на канадската художничка Криста Ким. Новият собственик е получил 3D файловете и може да ги качи в някоя игрова метавселена и да ги използва за дом на собствения си аватар. Вече има и луксозни модни стоки – най-скъпата виртуална чанта Baby Birkin от Hermes струва 443 хил. долара. Нейна „криптохудожничка“ е Парис Хилтън, която печели добре от пазара на NFT.

Всичко е въпрос на късмет, казват специалистите. Повечето от токените за продажба се оказват истински боклук и е нужно много внимателно да се преценява в какво да се инвестира. Не е лесно да се включиш и в пазара със собствени токени. Да се създава и продава такова изкуство е възможно само на специални платформи, в които и регистрацията не е свободна, а само с покана или препоръка. Освен това бъдещият криптохудожник трябва да разполага със специален портфейл. Плаща се и за качването на произведение на платформата, често по 100-200 долара на токен. Има ограничения за големината на файловете.

Въпреки че в началото на лятото пазарът на блокчейн изкуство се срина почти с 90%, експертите смятат, че все още сме далеч от спукването на балона. Все още има стабилен интерес към продажбата и препродажбата на токени.

Мнозина твърдят, че това е революция във виртуалното съществуване и предсказва бъдещето на изкуството. Сравняват го с начина, по който електронната поща измести обикновената поща. Предстои да видим дали токените ще решат наболели проблеми в цифровата среда, включително пиратството, и дали няма да се окажат поредния, подобен на дотком, изкуствено надут балон.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах