Триумф на жените

„Шест жени в Космоса? О, разхождат си филърите и силиконите.“ Това е най-честият коментар в българския сектор на Фейсбук на новината, че певицата Кейти Пери, журналистката Лорън Санчес (вече споменавана само като „годеницата на Безос“), тв водещата Гейл Кинг, бившият авиокосмически инженер на НАСА Айша Боу, активистката Аманда Нгуен и филмовата продуцентка Кериан Флин летяха до ръба на Космоса с ракетата New Shepard на компанията Blue Origin.

Събитието е значимо – след Валентина Терешкова никога не е имало космически полет, в който да не участва мъж. И това толкова шокира човечеството, че то започна да коментира в несвяст как тези „дамички“ са изнесли в Космоса основно най-нелицеприятните си качества – козметичните си операции, звездната си слава и сексуалните си връзки.

Това е обидно за всички жени, не само за онези, които имат филъри и силикон (това у нас сериозно се приема за повод за обществено осмиване) или са постигнали някакви успехи в реализацията си, дори да са в областта на масовата култура. Обидно е за всяка, абсолютно всяка жена по света.

Както обикновено, типичният фейсбукар вижда в Кейти Пери просто една поппевица, нещо като американския вариант на ранната Йорданка Христова. Само че кариерата на тази изключително успешна жена тръгва от низините. Дъщеря на бедни радикализирани християнски пастори, на 15 години Кейти успява да положи щатските матури, практически завършва гимназия години преди връстниците си. Тя няма гръб и рамо, на които да се опре, и докато гради успешната си музикална кариера, разчита на таланта си. Това обаче явно не стига на коментатора от „Обеля“, който не допуска поглед по-далеч от сценичното ù облекло.

Лорън Санчес (за да се сетите коя е, ще спомена отново „годеницата на Безос“) е  лицензиран пилот и основател на Black Ops Aviation – първата компания за снимки от въздуха, притежавана от жена. През 2024 г. тя получи наградата Elling Halvorson Vertical Flight Hall of Fame на Годишните награди за живи легенди на авиацията за нейния опит като пилот на хеликоптер и авиационна бизнесдама. Това не се предава по полов път. Освен това, въпреки борбата ù с дислексията, Санчес е много успешен журналист, екипът ù е печелил „Еми“, а освен това е писала и детски книги.

Гейл Кинг е една от легендарните водещи на CBS News. Била е специален кореспондент на едно от най-успешните тв предавания в историята – на Опра Уинфри, била е основна водеща на сутрешното шоу на CBS, била е обявена за една от стоте най-влиятелни личности в света според списание „Тайм“. И е на 70 години. А сега заедно с Лорън Санчес са първите жени журналисти, пътували до Космоса.

Айша Боу е инженер от НАСА, но и основател и главен изпълнителен директор на две технологични компании – STEMBoard и LINGO. Освен, че е едва шестата чернокожа жена, преминала линията между Земята и Космоса, тя е сертифицирана водолазка и алпинистка. Била е Жена на годината, има награди от някои от най-големите световни научни форуми.

Аманда Нгуен е била номинирана за Нобелова награда за мир, била е една от жените на годината за списание „Тайм“, обявена е за един от стоте най-добри глобални мислители от списание „ Foreign Policy“. Работила е в НАСА, изследвала е екзопланети. И е първата виетнамка, летяла в Космоса.

Биографията на Кериан Флин не е толкова впечатляваща – тя е „просто“ филмов продуцент на независими филми с доста висок рейтинг и без подкрепа от Холивуд.

Това са героичните жени, „разходили филърите и силиконите си“ до Космоса.

Когато Том Круз обяви, че ще снима „Мисия невъзможна“ на Международната космическа станция, никой не го прие за невъзможно и не се опита да го унизи. Защото е мъж, защото на екрана побеждава лошите с ловкост и сила и е лишен от всякакви „женски глезотии“. Не ви ли е трудно, дами, да превключвате с такава скорост от одобрението към „мъжката сила“ към презрението спрямо „женската слабост“? А на вас, господа, не ви ли е вече неудобно да принизявате жените до кукли за развлечение и украса?

Медиите също имат огромна вина. Заглавия от типа „Безос изстреля годеницата си в Космоса, тя се върна“ не помагат нито на жените, нито на човечеството като цяло, макар да са много „закачливи“. Дори изтъкването на факта, че пътниците на Blue Origin са жени, които изглеждат добре, е принизяване в някакъв смисъл. Дано поне метафората, скрита в името на ракетата – New Shepard (Новият пастир), стане реалност и осъзнаем, че пастирът може да бъде и жена.

Време е да си признаем – първият инстинкт на съвременния човек е да унизи по-успелите от него. (Е, някои от тях поставя на пиедестал, но само ако са мъже и управляват армии и икономики.) Тънкото пипалце на завистта се промъква и започва да трака по клавиатурата, за да успокои поне за миг усещането, че някой е постигнал нещо значимо, че прави нещо повече от това да гледа телевизия, докато люпи семки. И макар да го виждам основно у нас, май вече целият свят е заразен с тази болест.