Триумфът на иронията

В една телевизия новината „БАН създаде аудио карта на българските диалекти“ е в рубриката „Развлечение“. БАН е значи просто част от entertainment-а (бел. ред. – забавленията).

Това ми звучи като глас от бъдещето, като видение далеч напред през мъглата на годините. Може би накрая и БАН, и университетите ще станат просто част от entertainment-а. Знанието ще е важно, само доколкото е забавно.

С изкуството открай време е така, то винаги е живяло в тази рамка, тъй че всъщност мен това не ме притеснява. И впрочем въобще не съм сигурен, че имам нещо против тази перспектива. Това ми се вижда пълният триумф на боговете на иронията, а тях аз ги харесвам.

Джордж Карлин казваше в едно шоу, че може би хората в действителност съществуват, за да създадат найлоновите торбички, понеже природата не може да си ги произведе сама. По подобна логика човек би могъл да каже, че обществата съществуват, за да създадат необходимите условия и да превърнат накрая всичко в entertainment. Така хората ще се раждат, живеят и умират по-лесно. Целият този неизбежен и леко мъчителен процес ще минава по-леко и неусетно.

И всъщност защо не? Ако животът не може да бъде подобрен радикално, това чудесно би могло да бъде крайната цел. Entertainment, забавление, вечно детство. Да преминеш със затворени очи през света, който не си струва много-много да гледаш.

Ако щастието е невъзможно, залей света с океан от забавление! Така ще преплуваш по-лесно до другия му край.

(Текстът е от фейсбук профила на писателя, публикуваме го с неговото съгласие.)