Трудът от нас, изобилие – от природата

Този ден – първият ден на май – е много специален. Не само защото е почивен, не само защото обикновено е слънчев и обикновено е първото обещание за безгрижно лято. Не само защото сега е извънредна ситуация и първи май всъщност се оказва пореден ден в изолация. Първи май е граница между старото и новото от прастари времена.

Историята на този вечен празник е древна. В първия ден на май в Рим са празнували деня на Флора, богинята на цветята. Тя е била богиня и на жените, които се отдавали на любов извън брака, на куртизанките и проститутките.

В нощта срещу този ден в северните европейски държави се е отбелязвала Валпургиевата нощ – времето, когато се гонят злите духове и мракът отстъпва пред светлината.

В българските народни традиции днес е Ирминден – времето, когато се гонят змиите и гущерите и не се работи на полето.

Толкова е красив този празник с богатата си история, че е бил присвоен и превърнат в социално и политически значима дата. Всичко започва през 1886 г. в САЩ с първия протест с искания за осемчасов работен ден. След Първата световна война празникът на труда се отбелязва като специална дата в много европейски страни. В България става официален празник на през 1939 г. с указ на цар Борис III. Затова опитът за политическо присвояване на този ден е странен и неприемлив. Това не е празник на социалистите, въпреки претенциите им, че единствени представят интересите на работещите хора. Не е празник на тези, които използват човешкия труд, въпреки претенциите им, че са единствените, които създават работни места.

Трудът не е само това, за което ни плащат заплата и което приключва след края на работното време. От раждането до смъртта си човек се труди. Труд е стремежът да се образоваш, труд е да отглеждаш децата си, труд е да се грижиш за дома, семейството и имота си. Труд е всичко, което правиш, за да стане животът по-добър за теб самия, за твоите близки и за света като цяло.

Негативната конотация, която често се прикрепя към тази свещена дума „труд“, е пагубна. Трудът не е тегло, не е робска участ. Не е прерогатив на „парии презрени“. Трудят се – какво кощунство е да се изрече на глас това! – и милиардерите дори.

Опитът на социалистите не само у нас да припознаят първи май като свой ден, е пагубен за мисленето. Ограничаването на идеята за труда в рамките на една социална група – тази на наемните работници, е един от факторите, които разединяват и рушат обществото. Празнуването на труда не би трябвало да има отношение към извоюването на права – то е свещена цел. Но самият труд е същина, той сам по себе си е философия за живота.

Затова днешният празник не е просто отбелязване на оня далечен ден от XIX в, в който хората са осъзнали, че могат да поискат повече срещу труда си. Първи май е времето, в което честваме моралната категория, наречена „труд“. Един от седемте смъртни гряха е леността. Трудът, като неин антипод, е свещена добродетел.

Затова този празник е толкова важен, затова по някакъв сакрален начин обединява в себе си цветното изобилие на пролетта и градивната сила на работата. Днес е празник на усъвършенстващия се човек, изграждащ себе си чрез труд, както прави и природата напролет.