Трудно се преглъщат успехите на Господинов

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)

Призна се, че в онова гнило време е имало и велики творци
Недялко ЙОРДАНОВ, поет

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура? А кой е големият й провал?

– Не обичам класациите и няма как да отговоря еднозначно. Изживяхме тежка криза на културата ни в първите години след промяната. Пълен срив на театъра като един важен фактор в определяне на обществените настроения. Развенчаване на големи наши творци от всички области на изкуството, дамгосването им като тоталитарни слуги и подмазвачи на властта. Разделяне на близки приятели – хора на изкуството – на сини и червени… И още, и още абсурди… Например съсипването на народните читалища.

Днес нещата постепенно идват на своето място. Театърът живна, публиката като че ли се завръща, макар че няма солидна съвременна българска драматургия. Призна се, че и в онова гнило комунистическо време е имало не само лагери и забрани, но и велики режисьори и артисти, певци и музиканти, художници и скулптори. Времето винаги е било най-верният съдник и няма начин конюнктурното и повърхностното да оцелее, а трайното и истинското да се забрави.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – за съжаление, не мога да посоча нова българска пиеса. Неслучайно силните спектали са по произведения от класиката. „Хъшове“ на Морфов е един вечен спектакъл, както и спектаклите по пиеси на Станислав Стратиев и Стефан Цанев. Събитие бяха постановките на Крикор Азарян по Чехов. Лично аз харесвам също така шантавия Теди Москов и болезнено завладяващия Мариус Куркински.

б) музиката – вечните Минчо Минчев и Теодосий Спасов. Както и Васко Василев… Неостаряващият Тончо Русев. Майсторите на мелодичните песни Хайгашод Агасян и Стефан Диомов. Не се е намерила още голяма естрадна певица, която да затъмни Лили Иванова. А в постоянна кондиция са и Йорданка Христова, и Маргарита Хранова… Мога да изброя още, разбира се. Например Михаил Белчев – уникално явление на певец и поет. Неслучайно много от техния репертоар е създаден в онова време, когато изобщо не се допускаха бездарни текстове на песни. Днес има своеобразно възраждане на някогашните групи: „Тангра“, „Щурците“, ФСБ… Не отричам новите звезди като Криско и Графа, но не ме вълнуват. Старомоден съм явно, но ми се струва, че бързо ще се изчерпят и ще бъдат забравени.

в) литературата – деликатна за мен тема… Няма все още голямо явление в днешната литература. Има интересни нови имена като Захари Карабашлиев, Милен Русков в прозата. (Споменавам тези, които съм чел и са ми направили впечатление.) Следя обаче новата поезия. Има прекрасни поети и особено поетеси. Ще спомена само няколко: Ники Комедвенска от Сливен, Яна Кременска от Враца, Мария Донева от Стара Загора, Елена Денева от Полски Тръмбеш, Дарина Дечева от Панагюрище, Красимира Макавеева от София… Към тях прибавям чудесните нови стихотворения на вечно младите Маргарита Петкова и Камелия Кондова.

г) киното – тук не мога да давам компетентни оценки…

д) изобразителното изкуство – отидоха си големите художници на „соца“, които продължиха и при демокрацията: Генко Генков, Георги Баев, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Георги Трифонов, Румен Скорчев… Мога да изброявам още доста. От тях Светлин Русев „държи фронта“ все още. Нови имена има наистина много, но никой засега не се откроил между другите.

е) телевизия, социални мрежи, други медии – харесвам сериала „Откраднат живот“, защото наистина е достоверен и посвоему естествен, а не натрапчив и чужд на досадните екшъни.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Май няма такава…

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи, други медии?

– Споменах ги в предните отговори.

Измислихме си нови божества и им издигнахме паметници
Капка ТОДОРОВА, журналист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– „Най-значимо“ е твърде амбициозно определение, нямам капацитета да посоча и да кажа: „Това!“. Но все пак за мен най-голямо развитие след 1989 година се случи в българската литература. Тя се освободи реално. Днес всеки, който иска да пише, може да го прави. Не са необходими препоръки от партийни секретари, връзки в Съюза на писателите, добър семеен произход и спазване на партийната линия. Няма цензура в литературата. И съответно на българската литературна сцена изгряха много звезди – автори, които със сигурност бележат нов етап в развитието й и творбите им ще се четат и от бъдещите поколения. Освен това е направена крачка и извън България – има автори, звезди и на международната литературна сцена, наши творци, които влияят поне мъничко на литературата в световен мащаб.

– А кой е големият й провал?

– Най-големият провал – пак правя уговорката, че това е мое виждане, е възходът на, как да го нарека, култа към паметниците. В България сигурно има по три паметника на глава от населението. Ако не и по 30. И този култ не секва, като в момента май дори конкурираме Македония – така наречения „Дисниленд на историята“. Тази страст към паметниците може да послужи дори за психологическа експертиза на цялата нация. Не сме имали възможността да строим огромни катедрали, които да внушават страх от бога, затова в по-късен етап сме си измислили нови божества и сме им издигнали скулптури, които по-често всяват страх и ни учат кой е „врагът“ и кой „жертвата“, отколкото да са стремеж за някаква естетика.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – „Дон Кихот“ на Морфов, „Ревизор“ на Куркински, „Ромео и Жулиета“ на Теди Москов. И въпреки че бе открит истински чак в Германия, Димитър Гочев. Български режисьор да е едно от най-значимите имена в германския театър, си е постижение и на българската култура, нали?

б) музиката – няма да говоря за класика или опера. Там България винаги е имала своите световни звезди. Иначе ще се спра на Котарашки и на „Ъпсурт“ – абсолютни явления в съвременната ни култура.

в) литературата – „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Този роман постави българската литература на световната сцена. За него „Нойе Цюрихер Цайтунг“ писа:

„Автор, който по такъв начин се издига над комерсиалността и баналността на днешния роман, че спасява не само себе си, но и литературата, а с нея и целия свят“.

Тъжно ми е, че много колеги на Господинов сякаш трудно преглъщат успехите му, но неговите успехи са и техни – той отвори вратата за всички. Зае място, което се полага и на един друг, за мен абсолютен гений на българската литература – Станислав Стратиев.

г) киното – не мисля, че българското кино се справи добре с прехода, но правя уговорката, че отговарям като средностатистически зрител. Ако специалистите са видели нещо друго, то просто не е стигнало до мен. Нискобюджетното кино явно все още не е по силите ни. По принцип „нискобюджетно“ означава всъщност много често „високо кино“. А в българския му вариант съм попадала само на нискобюджетно, което означава единствено „Нямахме пари, затова така“. Знам, че има наградени по разни фестивали филми, но въпреки това някак си не произвеждаме нито нашия Ларс фон Трир, нито нашите братя Коен, нито нашия Кустурица, ако щете. Оптимистично погледнато, този факт дава възможност на всеки следващ български филм да поправи това. Дано. А, и все пак изключенията от това правило: един филм, който гледах с удоволствие и мисля, че е чудесно направен и изигран, е „Маймуни през зимата“. И „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев.

д) изобразителното изкуство – пак ще изляза извън границите на България – завръщането на Кристо за българската публика с това, че те имат вече възможността да съпреживяват изкуството му.

е) телевизия, социални мрежи, други медии – явлението интернет промени всичко в медиите. Включително и в България.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Всъщност, има ли личност в българската култура с реално влияние? И за какво влияние да си поговорим? За човек, който взима решенията какво ще се случва с културата, или за човек, който влияе на развитието на българското общество чрез творчеството си? Ако е първото, за съжаление всичко зависи от моментния премиер. Бюджетите на Министерството на културата са смехотворни. Ако говорим за влиятелен творец, който променя насоката на развитие на обществото… мисля, че творците са длъжници на обществото. Има такива, които с отделни свои творби, интервюта или инициативи заемат от време на време отредената им лидерска позиция, но за съжаление през повечето години на прехода тази позиция си остана празна.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Морфов, Москов, Куркински;

б) музиката – Соня Йончева;

в) литературата – Георги Господинов;

г) киното – Стефан Командарев;

д) изобразителното изкуство – нямам отговор;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – нямам положителен отговор.

Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“