Нека спрем да прикриваме следите на прочутите мъже

Във вторник сутринта Амбър Хърд излезе с изявление за обвиненията й в домашно насилие срещу съпруга й Джони Деп. Актрисата спомена „годините на психически и физически тормоз“, който тя твърди, че е изпитала, както и факта, че много жертви на насилие не разказват за това открито – поне не веднага.

„Като резултат от решението на Амбър да даде моментално изявление за случая, мълчанието й беше използвано против нея от хората на Джони – каза нейна говорителка. – Отначало Амбър не искаше да даде изявление, за да запази личното си пространство и кариерата на Джони.“

Фактът, че Хърд изобщо е трябвало да направи такова изявление, защитавайки се енергично пред съда на общественото мнение, свидетелства за напълно погрешния начин, по който гледаме на деянията на известните мъже.

В медийния цирк, обгърнал крайно публичната раздяла на Хърд и Деп, има атмосфера на неверие, отказ да приемем, че Деп изобщо би могъл да нарани жена си. Защото според дъщеря му, бившата му съпруга и популярните му приятели, Деп е най-милият и обичлив човек на света. Защото Амбър е просто златотърсачка, използваща Деп, за да се издигне, манипулирайки го за свои цели. Защото е имала връзки и с жени, която я прави съмнителна личност. Защото са я видели да се усмихва на излизане от адвоката си, така че сигурно си измисля всичко.

Сексуалните предпочитания на Хърд, амбициите й и фактът, че се е усмихвала, нямат никакво отношение към историята. Нито пък някое от тези неща е извинение за оказан тормоз. Камо ли пък да са доказателства, че тя лъже.

Не става дума за „добрия срещу лошия“. Деп може и наистина да е най-милият, грижовен човек в контекста на останалите си връзки, но едновременно да е и насилник – особено ако са замесени алкохол и наркотици. Хърд пък може и да е суетна и манипулативна, но пак да е жертва на тормоз.

Това не е нито първият, нито последният случай, в който жената бива подложена на унищожителна критика, за да бъде опазен образът и репутацията на богат, прочут и могъщ мъж. От Бил Косбиевците през Шон Пеновците до Уди Алъновците на Холивуд, ние удобно забравяме миналото на великите мъже, за да не изгубим носталгичния, утешителен техен образ. Защото как може мъжете, които обожаваме да гледаме по телевизията и на кино, които сме свикнали да обожаваме като публични личности, да са способни на толкова долни постъпки?

Някакъв вид носталгия замъглява факта, че Джони Деп едва наскоро улегна в Дисниевски приемливата си версия. Дълго време той беше повърхностен, измъчен, опасен и тъкмо затова – блестящ. Част от привлекателността му беше тъкмо в образа му на изтормозена звезда. Една снимка на Джони от 1994-а демонстрира тази идея. Направена е на върха на кариерата му. С велуреното си яке, бяла тениска и дънки, той е гръндж-версията на Джеймс Дийн, лошо момче, страшен пич.

Изражението му, отчасти прикрито под грамадни зелени очила, е спокойно и отпуснато. Спокойствието прикрива факта, че само няколко часа по-рано той напълно е разкъсал костюма си в скандал с тогавашната си приятелка Кейт Мос и е причинил щети за 15 000 долара.

Този инцидент не вреди на кариерата му. Напротив, подсилва магнетичния му имидж на рок-звезда. Само че не се сещаме за това, когато научим, че се е прибрал пиян и гневен у дома и е хвърлил по Амбър Хърд бутилка вино и телефон, наранявайки я? Да, Деп досега не е бил засичан в сцена на насилие, но няколко пъти е бил задържан за нападение.

Хората казват: „Той още не е осъден. Докато не бъде осъден, няма да си правя изводи“. Но независимо дали го признаваме или не, „законът“ няма нищо общо с начина, по който мислим за звездите, особено когато са мъже. Крис Браун беше осъден, но феновете му странно игнорират факта, че биеше Риана. И разбира се, когато хората казват, че не вярват Деп да е виновен, те всъщност казват, че според тях Хърд лъже.

Трябва да приемем факта, че Джони Деп, както много мъже в Холивуд, има огромна власт. Има звезден пиар екип, разполага с благоволението на известните си приятели, както и на феновете, които не искат да помислят над възможността дали той няма някаква вина във връзката си с Хърд.

И тук е проблемът. По същия начин говорим за историите с домашно насилие и в не толкова звездни двойки – винаги първо допускаме, че жената лъже.

Не казвам, че точно това е станало между Деп и Хърд. Става дума за начините, по които несъзнателно защитаваме мъжете на силна позиция. Защото обикновено не мъжете имат нужда от защита.