Тази „рецензия“ трябва да започне с три disclaimers.
1. Отдавна планирах да направя последователно четене на женски книги. От БГ авторки. Искам да си изясня сама за себе си дали ми харесват и как пишат. Защото ми се струва, че сред чуждоезичните категорично предпочитам женската литература и писане. Така излезе като правих рекапитулация кои са ми личните по-най. Поради което ме чака една малка колекция от още 5-6 БГ „женски“ книги, преди да направя сравнителни изводи.
2. Ваня Щерева се придвижи напред в листата на чакащите, защото се напъна и самоизтъкна. Това обаче няма никакво значение.
3. Предполагам, че нито една книга не може (и трябва) да служи за обобщение какъв е и колко „струва“ даден автор. Само че аз, както и неизкушената публика, нямаме житейското време да изчетем цялостното творчество на всеки писател. Т.е. ще му дадем втори шанс, единствено ако заподозрем, че си струва. Това вероятно трябва да разбират и самите те, когато (ако) продават душата си за хонорар или тираж.
„Образцов дом. 10 години по-късно“, Ваня Щерева
Тази книга ме поизмъчи. Ако исках да я опиша с клишета и да вляза в собствения й дух: старият „Образцов дом“ е българската „Бриджит Джоунс“, абсолютно. Ако Бриджит обичаше да разказва за свирките, които върти в парка „Заимов“ и как се чука по време на цикъл.
Момент. Не.
Това е българският (женски) Бегбеде, с тази разлика, че на него му седи (и е секси) да е циничен.
Уф, и това не е.
Chick lit-ът в Бг, застъпен от Ваня Щерева, е екстремен. Но какво да се прави като координатната система на dude lit-ът (с който вероятно вътрешно се мери и конкурира, поне в известен смисъл), беше разчертана от вулгарностите на Карбовски и Кo, което едно време минаваше за автентичност.
Абе, мъка.
Ако исках да чета за тежкото и протяжно моминство, когато броячът ти върти „30-те“, можех да събера целия си приятелски кръг и просто да се отдадем на тягостни спомени, защото краят на 90-те и първото десетилетие на ХХI век се оказаха токсични за цяла генерация жени.
Що ми е да го възстановявам старателно хроникирано, при това унизително, че и подплатено със SMS-документалистика?
Какво да ви кажа. Единственото, което ми беше интересно в тази книгаq беше очевидния факт, че е роман a clef. Та част от времето се опитвах да разпозная дали „онзи“ герой е този, дето я е „рецензирал“ на жакета, и дали Геят е този симпатичен гей, дето го знаем всичките 500 човека в София, които сме си писнали.
Ваня Щерева е разказвачка, но това не е литература, а истерия.
Последните 10 нови, додадени глави, стават и според мен това доказва първата теорема. Имам хипотезата, че Ваня Щерева може да бъде отличен автор и поет, ако замълчи и си даде сама да акумулира. Т.е. да не изсипва, изтрещява, изговаря и надробява всяка емоция, драма, оргазъм, мъка и настроение, които я сполетяват, ами ги пусне да отлежат и минат през малко ферментация, да ги нареди в контекст и история.
И от свирките става литература, но ако носи Смисъла, дето онова поколение се опитваше да го намери безутешно.
Давам си сметка, че трябва да се живее и ако е от писане, трябва да се бълват редове, текстове и да се заработват хонорари. Обаче човек трябва сам да реши какво продава: дали част от житейското си време (похарчено за други, заплатоносещи „дневни“ занимания) или парченце от безсмъртната си душа.
Имам странното чувство, че от нейните пожари и пепел могат да изкристализират диаманти. Някога.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение