Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Трябва ли Холивуд да откаже цигарите?

Антиникотиновото лоби иска филми без тютюнев дим. Но освен вреди от пушенето в киното, има и ползи

Рита Хейуърт в „Джилда“ (1946) - Трябва ли Холивуд да откаже цигарите?

Рита Хейуърт в „Джилда“ (1946)

Когато създателите на римейка на „Ловци на духове“, който ще излезе това лято, са обмисляли кои части от оригиналния филм да преповторят, можете да се обзаложите, че верижното пушене на героите не е сред тях. За днешния зрител една от най-странните гледки в екшън-комедията на Айвън Райтман от 1984-а са цигарите, които постоянно висят от устите на ловците.

Трийсет и няколко години по-късно е направо шокиращо, ако героите на семеен блокбъстър започнат да си подават цигари. Но дали е вредно и за зрителите? Съдът казва, че да. В жалбата, която е подадена в Калифорния миналия месец срещу Филмовата асоциация на Америка, шест големи студия и Асоциацията на собственици на театри се твърди, че от 2003 г. насам, пушенето във филмите е накарало  4,6 милиона деца под 16 години да пропушат.

Разпространението на „изображения на пушачи“, пише там, в „ориентирани към младежите филми“ е „една от основните причини за пристрастяването на деца към никотина“. Филми от поредиците за Джеймс Бонд, Трансформаторите, Х-Мен, Отмъстителите и Хобитът са сред обвиняемите.

В иска се настоява всеки филм, който разполага с дори минимални следи от полъх на цигарения дим, да получи рейтинг R: което означава, че само зрители, достатъчно възрастни да си купят цигари (т.е. на 18 или повече години), ще могат да си купят билет – дори ако пушачът е Гандалф или някой автобот.

Може би си мислите, че такива твърдения се доказват само със статистика. Такива обаче вече са събрани с хиляди. Според скорошно съобщение на Световната здравна организация, цитирано в процеса, „филмите осигуряват [на тютюневата промишленост] възможност за представяне на смъртоносен потребителски продукт като важна необходимост за елегантен, бляскав и желан начин на живот“.

В действителност, това е малко по-несигурно. Статистиките обикновено сочат, че тийнейджърите, които гледат филми с пушачи, е по-вероятно и сами да припалват, но причинната връзка между двете не е доказана. Не че такава не съществува – в миналото самите тютюневи компании са залагали на такава връзка.

През 30-те и 40-те години 33 от най-популярните 50 звезди на боксофиса – сред тях Кларк Гейбъл, Джоан Крауфорд, Бет Дейвис и Джон Уейн, все забележителни екранни пушачи – получаваха лично милиони долари, за да пушат точно определени марки цигари. През 50-те маркетингови бюджети на цигарените компании бяха привлечени от домашното сияние на телевизията – и може би едновременният преход към цветни филми има своята роля да се намали визуална привлекателност на дима.

През 90-те, когато опасните последици от тютюнопушенето вече не можеха да бъдат пренебрегвани,  рекламните правила бяха актуализирани, за да се изключи продуктово позициониране на цигари във филмите – и на големия екран, и по телевизията.

Така се оказва, че днес няма разграничение между пушене, дъвчене на незапалена цигара или просто показване на цигарена кутия. На екрана всяка цигара, дори и незапалената, е вредна – без изключение. Но има две много важни предимства за пушене във филми – предимства, които подобни кампании никога не признават.

Първата е, че тя дава на актьорите полезен, лукав, невербален начин да казват неща за героите си – от мъртвешки спокойната игра на Майкъл Корлеоне със запалката Зипо в „Кръстникът“, до подобното на нокът на хищна птица цигаре на Норма Дезмънд в „Булевардът на Залеза“. Има, разбира се, и други, алтернативни и безпикотинови начини за постигане на подобни внушения.

Брад Пит например е майстор в изграждането на убедителни образи чрез храненето. В „Кешбол“ с уста, пълна с пуканки, той постига драматични внушения, за които на Хъмфри Богарт ще му трябва половин кутия цигари.

Но второто предимство – природата на ритуала на пушенето, съчетана с появата на самия дим – е значително по-сложна за заместване. Тъй като и двете неща, неразривно и неизбежно, има (как да го кажем най-точно?) някаква магия. На екрана пушенето добавя движение в неподвижността и пробива тъмнината с мигновени избухвания на топлина и светлина. То е катализатор на интимността – особено в ерата на филм ноар, където по правило няма нито огън, нито пожар без дим.

Димът идва в Холивуд с европейски стил от Германия през 1930 г., където режисьори като Г.В. Пабст, Фриц Ланг и Джоузеф фон Щернберг използват сатенената му визуална текстура, за да запълват филмите си с лукс и романтични интриги. Не е случайно, че Марлене Дитрих, най-голямата звезда на немското кино, беше и най-голямата пушачка на екрана.

Виждали сме стрес, цинизъм, разочарование, увереност, безгрижие и съзерцание, всички изразени ясно чрез начина, по който хората пушат. А и в задимените стаи атмосферата се променя, нищо не е ясно и просто, с всяка дума издишаният дим буквално замъглява положението…

Съвременните режисьори понякога дори се връщат към чернобялото изображение, за да снимат своите „пушачески филми“: Джим Джармуш го направи в „Кафе и цигари“, Джоел и Итън Коен в „Мъжът, който не беше там“ и дори Джордж Клуни – в „Лека нощ и късмет“.

Сценаристът Джо Естерхас, самият той страстен пушач преди да му открият рак на гърлото през 2001, съживи старите асоциации между пушенето и женската потентност в еротичния си трилър от 1992 г. „Първичен инстинкт“. Героинята на Шарън Стоун издишаше дим в лицето на Майкъл Дъглас, за да размъти мозъка му едновременно със секс и никотин – и както в „Синият ангел“ 62 години по-рано, има някакво незабравимо, воайорско съчетаване между цигари и голи крака.

След като през  2002 лекарите премахнаха по-голямата част от ларинкса му, Естерхас призна в много личен текст в „Ню Йорк Таймс“, че, като възхвалявайки пушенето, се е превърнал в „съучастник в убийството на неизвестен брой човешки същества”.

„Цигара в ръката на холивудска звезда на екрана е пистолет, насочен към 12 или 14-годишно дете – написа той. – Ние в Холивуд знаем истината… има хиляда по-добри и по-оригинални начини да се разкрие личността на героя.“

По-добри? Е, по това може да се спори, но на „по-оригинални“ няма как да да се възрази. През 1979 г. асоциирането на пушенето със секса се бе превърнало в такова клише, че в „Манхатън“ Уди Алън се пошегува:

„Аз не гълтам дима, защото води до рак, но с цигара в устата изглеждам толкова невероятно красив, че няма начин да ги откажа“.

Но засега „Дисни“ е единственото студио официално отказало цигарите. Още през 2007 шефът на компанията Боб Айгър обяви,  че освен ако има много силно историческо оправдание, във филмите на студиото вече няма да се пуши. Правилото бе спазено дори в „Спасяването на мистър Банкс“, техния филм от 2013-а за заснемането на „Мери Попинс“, в който Том Ханкс играе самият Уолт Дисни – верижен пушач (който умира от рак на белия дроб). Въпреки че във филма става дума за това, той не е показан нито веднъж с цигара.

Тук свиваме в сива като пепел зона, където здравословните пориви на киното могат да се превърнат в димна завеса. Като не създава бляскав имидж на пушенето – макар че без съмнение Ханкс би изглеждал много шик с Лъки Страйк в уста, няма ли „Дисни“ едновременно да отмие част от собствената си история? Да не забравяме, че на същото студио дължим някои от най-силните анти-цигарени сцени в киното: въпреки че бях едва петгодишен, едва не повърнах от гледката на позеленялото лице на Пинокио, след като си дръпна от цигарата на Острова на удоволствията…

Това е една от причините пълната забрана за пушенето в киното да предизвиква безпокойство. Цигарите всъщност не стават вредни преди катран и никотин да влязат в контакт с дихателните ни пътища – и тъй като пушенето в киносалоните бе прекратено още през 70-те години, това няма как да ни се случи само ако гледаме филм.

Понякога просто трябва да се доверим на себе си, че знаем кога нещо е само кино.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg