Цъфтящият вишнев фронт достигна София (снимки)

„Налюбувах се
на вишневия цвят.
Чак вратът ме боли…”

Така говори класическият японски поет Соин. Мен обаче дори сърцето не ме заболя при традиционната мисъл за нетрайността на вишневия цвят. Дръвчетата пред Синода и Народната библиотека се покриха в бяло и бледорозово, а вашият покорен бургундист си помисли, че истинското българско хайку би трябвало да гласи:

И джанката е
цяла в снежни цветчета –
предвкусвам ракийка.

Нарушението на правилото за пет срички в последния стих е само от вълнение пред това неземно удоволствие, предусещано по каравеловски в сянката на разцъфтялото дръвче. Но по-горе неправилно казах „бургундист”: ако ще се придържам към джанките, трябва да бъда джанковист, а ако ще е към вишните – хейанист, от старото име на някогашната японска столица, където за първи път хората с изискан вкус са се отдали на любуване на прекрасните пролетни дървета.

Макар да не го знае, и авторът на снимките е хейанист. Вижте кадрите на Емо-но Георгиев: