Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Целият Леонардо

Джонатан Джоунс обяснява как се стигна до безпрецедентната цена $450 млн. за картината „Салватор мунди“ на Да Винчи

„Спасителят на света“ на Леонардо да Винчи - най-скъпата картина, продадена на търг в историята, детайл. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Целият Леонардо

„Спасителят на света“ на Леонардо да Винчи - най-скъпата картина, продадена на търг в историята, детайл. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тайната вечеря (1490-97/98 г.)
„Санта Мария деле грацие”, Милано

Най-добре документираната от всички творби на Леонардо е и най-повредената, и най-трудната за интерпретация. Той използва експериментална техника за работа върху още влажната стена и фреската започва да се разпада още при приключването на работата. През вековете е била преработвана толкова много пъти, че в края на XX в. е предприет опит за радикална реставрация с цел премахването на всяка частица по-късни бои и разкриването на „чистия” труд на Леонардо. Опитът е докихотовски и днес от великото произведение е останала само фрагментарна развалина. Това, което можем да разберем и да наречем истинско, е драматичната композиция, красноречивите жестове и дълбоката театрална перспектива, от която Леонардо представя трагичния миг. Виждаме предателство, страх, ужас и предчувствие за сигурна смърт в сцена, която преоткрива изкуството на разказа. Оттук започва историята на киното.

Богородица на скалите (втора версия, 1491-99 г. и 1506-08 г.)
Национална галерия, Лондон

Четенето е безопасно за вашето здраве

Първият опит на Леонардо по темата е толкова странен и силно лъхащ на ерес, че се е наложило той да започне отначало. Във втората версия майсторът се примирява с ортодоксалните канони. Поставя кръст в ръката на Йоан, за го покаже като предшественик на Христа и премахва пръста на ангела, сочещ светеца. Но тук личи, че това произведение не е чак толкова Леонардово като оригиналната версия. Само един детайл – невероятно красивия и смайващо андрогинен ангел с къдриците, които Леонардо толкова много харесва у момчетата – определено е от Да Винчи.

След скорошна реставрация, Националната галерия твърди, че цялата или поне повечето от картината е дело на самия Леонардо, но това е напълно неубедително. Разликата между внимателното, но леко скучно изпълнение на по-голямата част от платното и този фантастичен ангел показва, че Леонардо очевидно е оставил чираците си да довършат работата. Дори и така, това си остава най-великата картина в галерията.

Портрет на жена (Красивата Ферониера, 1493-94 г.)
Лувърът, Париж

Colibri april 2017

По-неясна и някак по-обикновена от другите женски портрети на Леонардо, тази картина все пак е направена с тънкия му усет за характера и показва уникалната му способност да извае в плът лице от меки извивки и потънали в сянка черти. Тя е много солидна и напълно жива. Загадъчната й личност – дали е друга любовница на херцога на Милано и дали изражението ѝ не е презрително? – само прибавя очарование към подценяваното, но несъмнено леонардовско чувство за психологизъм.

Салватор мунди (след 1499 г., може би 1506 г.)
Частна колекция

Ако тази картина, която току-що беше продадена за рекордната цена от 450 милиона долара, изглежда като фалшификат, това е защото става дума за шедьовър на религиозното изкуство, рисуван от атеист. Това е истински Леонардо, но не и истински израз на неговите чувства и мисли. Неискреността пресушава живота в картината, въпреки че тя успява да изплаши зрителя с илюзията за Христовото присъствие.

Човек трябва да види тази странна, смразяваща работа на гения в галерия, за да оцени силата ѝ. Колкото и пъти да е била преработвана през вековете – като всички произведения на старите майстори – в тази творба се е запазило нещо специално, в нея има усещане за мощ, което я поставя над всичко, извършено от подражателите на Леонардо.

През 2011 г. Националната галерия включи „Салватор мунди” в изложбата „Леонардо Да Винчи: художник в миланския двор”. Това предизвика интерес към полузабравената картина и сложи началото на процеса, кулминирал в продажбата на века. Дали Националната галерия е била подведена, за да увеличи популярността на съмнително произведение с несигурно авторство? Нищо подобно.

Несъвършеното състояние на тази смущаваща икона беше очевидно, но очевидна е и неординерната внушителност на творбата. Тя е впечатляваща по мъчителен начин. Немигащият поглед на Христа тревожи, притеснява, плаши.

Свети Йоан Кръстител (след 1500 г.)
Лувърът, Париж

Обсесията на Леонардо по Йоан, светеца-покровител на Флоренция, достига върха си в този хомоеротичен портрет на Кръстителя като красив младеж. Начинът, по който той вдига пръст към небето, може и да изглежда свят, но съществува скица, в която Леонардо или някой от учениците му (а защо не дяволитото му протеже Салаи?) прибавя към същия персонаж огромна ерекция. Подобието с вдигнатия пръст позволява да си представим шегите между Леонардо и чираците в ателието му. Неимоверно богатата, бликаща светлина и ефирната голота в картината представляват осъзната игра между сакралното и профанното. Дали за Леонардо Йоан не е хомосексуален образ, чиято близост с Христа художникът си е представял като еретично плътска?

Богородица с Младенеца и света Анна (след 1501 г.)
Лувърът, Париж

Може би най-великата картина на Леонардо. Синият сън с планини във фона е толкова просторен и безкраен, докато детайлите на скалите на преден план директно се основават на научните наблюдения върху природата. Леонардо колекционира фосили и знае какво има в тях. В тази картина той показва не само наблюдателността, но и дълбокото си познание за природата. Начинът, по който пейзажът обхваща светото семейство, прави от цялото произведение химн на величието на природата и тайнството на живота. Има нещо дълбоко удовлетворително в мъгливия въздух и неопределените разстояния.

Мона Лиза (след 1503 г.)
Лувърът, Париж

Нито една картина не предизвиква повече противоречия, а фактите все пак са прости. Документ, открит преди няколко години в библиотеката на Хайделбергския университет, разкрива, че Леонардо е започнал портрета си на Лиза, съпругата на флорентински търговец на коприна, през 1503 г. Научните анализи демонстрират, че тя всъщност не се усмихва. От тази проста поръчка той е създал най-мистериозния си шедьовър. Всичко от полуусмивката, която той изкусно разполага върху лицето ѝ, до дългия и извит път зад нея добавя още към усещането за скрит смисъл, за таен живот.

Това е върхът на на Леонардовата обич към жените. Флорентинската съпруга на търговец няма как да разполага със свободата на самоуверените придворни дами от Милано. Но той открива свободата на Мона Лиза скрита в самата нея, придавайки ѝ мечтателност и тъмно усещане за неразкрито познание. Потайната ѝ усмивка изкушава завинаги.


Превод от англ.: Манол Глишев

Предишна страница 1 2

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg