Целувка по студените устни на Йоан Кръстител

„Ах, ти не искаше да ми дадеш да целуна устните ти, Йоане. Е добре, аз ще ги целуна сега. Аз ще ги захапя със зъбите си, както се захапва зрял плод. Да, аз ще целуна устните ти, Йоане. Не ти ли казах?“

Новият проект на Диана Добрева звучи повече от амбициозно. След забележителния си дебют с „Медея“, „Макбет“ с два Аскеера и „Къщата на гнева“, номиниран за четири Аскеера и спечелил този за най-добро представление,  режисьорката поставя на сцената на Театър „Българска армия“ пиесата „Саломе“ на Оскар Уайлд. Премиерата е планирана за края на март догодина.

Библейският сюжет за дъщерята на Иродиада и Ирод II е вдъхновявал десетки творци през годините – но една от най-известните му интерпретации идва от ексцентричния Уайлд в края на XIX век (и съвсем не без проблеми от властта).

Неговата пиеса не просто нарушава британските закони да не се показват библейски персонажи на театралната сцена. Саломе на Оскар Уайлд надхвърля обичайните представи за икона на опасната женска съблазнителност – Танцът на седемте воала е еротична вакханалия, плод на перверзната фантазия на принцесата към Йоан Кръстител.

Текстът е толкова въздействащ, че става основа за документален филм на Ал Пачино – който през 1992 г. се превъплъщава в ролята на Ирод в постановката на Робърт Алън Акерман на „Бродуей“.

Вижте още: КОГАТО ПАЧИНО ТЪРСИ УАЙЛД

Диана Добрева ще вземе и актьорско участие в спектакъла си във Военния театър. Освен нея на сцената ще са Милен Миланов, Анастасия Ингилизова, Луизабел Николова, Веселин Анчев, Деян Георгиев, Асен Кобиларов, както и студенти от НАТФИЗ.

Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, а композитор е Петя Диманова.

„Все повече изкуството се заменя с цели и теми, които не са важни, нямат за цел да се търси истина – казва Добрева за постановката си. – Истината е нещо невъзможно, т.е. изкуството се опитва да се занимава с невъзможни неща и това е прелестта на нашата работа. Безкрайно е лесно да тръгнеш към текст, защото е интересен и забавен, но трябва да тръгнеш, защото нещо те потриса. Нещата, които мен лично ме потрисат са свързании с божественото.

Събитието връх в Саломе е вестта, че идва нещо друго – любовта. Тя е стремежът към божественото. Сякаш подсъзнателно пробужда паметта ни за изгубения рай, където е съществувала единствено любовта, и от време на време се завръщаме там щом се влюбим. Но когато любовта не може да се разлизира става жестока, защото не може да се преживее.“