Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Цената на безплатната култура

Никога не сме гледали и слушали толкова много изкуство, както сега, по време на карантина. Това удобство може да го убие

Графит на стена във Венеция през 2019-а, по-малко от година по-късно картинката се превърна в реалност за целия свят. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Цената на безплатната култура

Графит на стена във Венеция през 2019-а, по-малко от година по-късно картинката се превърна в реалност за целия свят. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Много неща се промениха за по-малко от месец. Промениха се бързо, шеметно се пренаредиха устойчиви представи, очакванията станаха различни, а хората се приспособиха към нов тип цивилизационна среда. И докато се оплакваме – остатъци от старото вече време – от неспазване на правилата и несериозно отношение към предпазните мерки, пропускаме да видим нещо прекрасно, което се роди именно сега, внезапно.

Първият порив на всички, които стоят затворени у дома, които гледат пролетта през прозореца, беше да потребяват повече изкуство. То нахлу в домовете ни стремително, започна да се появява навсякъде – в безплатни стрийминги, във виртуални музейни разходки, в споделени постове. Театър „Възраждане“, в чиято зала има 100 места, се сдоби с 30 пъти повече публика за едно представление при постановката, играна в празна зала, но излъчвана онлайн. Безплатните излъчвания на „Метрополитън опера“ се гледат всяка вечер от милиони хора по целия свят. Не подозирах, че в България има толкова много почитатели на операта, но половината от моите приятели обсъждат разпалено оперни постановки, до които в друга ситуация не биха имали достъп. Във Фейсбук се споделят много повече картини и класическа музика, откогато и да било.

Ако някой някога е имал нужда от доказателство, че изкуството е насъщна нужда, сега го има. Безспорно и без всякакво съмнение, то е спасително във времена на криза, спонтанно търсено и спонтанно споделяно, защото инстинктът подсказва, че психиката може да се защити именно чрез изкуството.

Българското Министерство на културата реагира, отговаряйки на тази тенденция – състави списък на български безплатни културни ресурси, които представи на страницата си. Така улесни публиката и систематизира достъпа ѝ до родното изкуство. Това е чудесна инициатива, още повече, че държавата дотира голяма част от българската култура и сега тази дотация се връща с лихвите по най-правилния начин – данъкоплатците могат да получат своето насъщно изкуство благодарение на този факт.

Но тук възниква и големият проблем. Сега практически консумираме само културни запаси. Когато карантината свърши, когато артистите трябва да създадат нови продукти, те ще се сблъскат с основен проблем – липса на финансова, психическа и творческа енергия.

Публиката вече свиква да получава изкуство безплатно. Колкото по-дълго стоим в карантина, този навик ще се задълбочава. Ще бъде трудно да се възстанови съзнанието, че изкуството е скъп продукт, който задължава потребителите му да инвестират в изживяването си. Дори ако предположим, че държавата увеличи дотациите, за да компенсира, остава секторът на независимите артисти, който не разчита на външно финансиране, а се издържа сам. За тях държавата ще трябва да се погрижи в спешен порядък, без да е налице екшън план за подобна ситуация. А в очертаващата се рецесия това ще бъдат трудни пари.

Достъпът до световно изкуство също ще бъде затруднен. Пътуванията ще бъдат ограничени безспорно, а не съм чула да има специално споразумение между държавните институции поне в ЕС за осигуряване на постоянен онлайн достъп до музеи, театри и концерти. Това ще ни липсва със сигурност.

След щедрия пир с култура в условия на изолация, ще се окажем лишени от нея, когато светът се отвори.

Затова е важно още сега да помислим – и ние като потребители, и министерството като отговорна институция – как да запазим насъщното изкуство достъпно в безкарантинното време. Трябва да се преосмисли цялостната формула на културните инвестиции, трябва да се създаде възможност за нов подход към предлагане и консумиране на изкуство.

Не е логично да се върнем изцяло към култура офлайн. Големият скок, който затвореният свят направи по отношение на предлагането на изкуство, не може да бъде спрян по средата.

Аргументът, че не му е сега времето да го мислим, не е състоятелен. Ако не мислиш за сеитба, когато си сит, много скоро ще останеш без хляб.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90