Цената на лъжата, че ще ни вземат децата в Норвегия

„Грабвайте телата! – някой си изкряска“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Дотук се докарахме. Ако не виждаме пряката връзка, значи сме слепи.

Вече повече от век и половина не успяваме да се отървем от представата, че сме народ без своя воля, упорито настояваме, че сме били и си оставаме роби. Плашим се като деца от неща, случвали се преди столетия. Толкова се плашим, че материализираме страховете си нарочно. След като цяла една нация през XXI век все още повтаря в сантиментална меланхолия рефрена за кръвния данък, който за последно е бил събиран в началото на XVIII век, нормално е същата тази нация да си въобрази, че пак я гони девширме. Този път норвежко.

Ни на йота не сме пораснали за тия три века. Язък ни за Възраждането, язък ни за технологичния бум.

В продължение на година вече някой съвсем целенасочено и последователно се възползва от ирационалните страхове на все по-уплашения целокупен народ и ги подхранва с упорита настойчивост. Резултатът в най-хаотичното му изражение се видя в Сливен и Ямбол. Тълпите уплашени хора, които хукнаха да „спасяват“ децата си, като ги изведат по спешност от училище, са зомбирани от непрестанното напомняне, че вече дори в училището и семейството липсва сигурност.

Грандиозната манипулация вече е неконтролируема. Зад нея стоят реални и материални интереси. Най-видимата част от тях се концентрира в протестантските църкви. Техните пастори са превзели ромските махали отдавна под благия поглед на безразличната и инертна Българска православна църква. Но не иде реч за вяра и религия. Става дума за масово промиване на мозъци, за обработване на податлива човешка маса, която може да бъде използвана всякак. Проверката, първият тест на резултата, вече беше проведена.

Нека не се заблуждаваме, не само ромите са на прицел. В манипулационната мрежа са се хванали хора от всякакви етноси, на всякакви нива, от всички класи. Дори учители подвикват в хор с тълпата. Политиците видяха в това златния си шанс и обработват този страх като пластилин. Правят си вуду кукли от живи хора.

Това ще ни струва скъпо. Цената са душите на хората, колкото и патетично да звучи. Душите не в езотеричен, а във фаустовски смисъл. Защото няма нищо по-зловещо от това да накараш хиляди, десетки хиляди хора да се събуждат и заспиват в страх. Така те се превръщат в лепкава безмозъчна маса, неспособна да прави каквото и да било друго, освен да се страхува.

Норвегия със сигурност няма и представа в символ на какво е превърната у нас. Никой – дори и ние тук – няма идея защо това се е случило. А най-странното е (и най-страшното), че никой от тази тълпа не си задава разумни въпроси. Като този: защо цялата схема с отнемането на деца касае САМО България. Защо норвежците не са плъзнали в Гърция и Румъния, например? Или в Македония и Сърбия? Норвегия не е член на ЕС, тоест – няма нищо общо с нашето собствено европейско членство. Защо си е набелязала тогава, тази страшна Норвегия, точно нашата държавица?

И друг въпрос не се ражда в главите на „героите – защитници на семейството“. Как става номерът с отвеждането на децата? Просто ги събират и ги подкарват по цървули през планините към Норвегия?

И още въпроси, и още…

Не мога да виня уплашените хора. Те са жертви на тоталната несигурност, в която живеем. Несигурност, която е подхранвана и поддържана много отдавна. За това отговорността е на политиците. Те и сега се възползват максимално от ситуацията. Институциите стратегически мълчат, а могат да разсеят ужаса само с няколко думи. Опозицията пък настоява да засили страховете, защото това ѝ носи електоратни пилци, които ще брои по избори. Интелектуалците, повечето твърде заети да се присмиват на заблудените, са вцепенени от друг страх: че пропастта между мислещите и зомбираните е вече непреодолима. И никой – нито институции, нито хора с глас и влияние – не се наема да противостои на това ирационално, неестествено, неподплатено с никакъв разум всеобщо убеждение, че вече се руши основата на цялото общество – семейството.

Хората, масата, всички са свикнали нищо да не зависи от личността. Личността у нас отдавна няма контрол върху съдбата и решенията си. И това също е много удобно за манипулаторите зад кадър. Когато вярваш, че си само есенен лист на вятъра, не правиш нищо, за да подобриш живота си. Не сменяш властта, не търсиш справедливост. Лишен си от най-човешкото в себе си – правото на избор.

Много ми е тъжно за родителите и децата, които не са на училище вече втори ден. Тъжно ми е, защото майките им са стигнали до ръба на търпението. Не глупост ги води, а страх. И става безпощадно ясно за тези, които искат да видят – целият ни живот, цялото ни съществуване в тази държава и по това време се основава върху страха. Страх от несигурността, страх от липсата на справедливост, страх от властта. Вече и страх от разруха на най-лично ниво, страх за децата.

А моят личен огромен страх е, че това ще продължи до безкрай. И че вече няма връщане назад към разума.