Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Цезар по халат, изпод перото на Дюма (откъс)

Биография на великия римски пълководец, енциклодения на Рим, увлекателно четиво

„Верцингеторикс се предава на Юлий Цезар“, Лионел Роайер (1899) - Цезар по халат, изпод перото на Дюма (откъс)

„Верцингеторикс се предава на Юлий Цезар“, Лионел Роайер (1899)

Александър Дюма-баща не се изчерпва само до „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“ (нито дори до гастрономично-хумористична енциклопедия). Върл почитател на историческата наука, писателят е автор и на биографична поредица, която на шега нарича „Великите мъже по халат“. Първата книга от серията, посветена на Гай Юлий Цезар, сега излиза за първи път на български.

Дюма боготвори римския пълководец, но (за разлика от Сената) не го обожествява. Описва го с любов и възхищение, но и обективно претегля реалността, като опитва да не се отклонява от истината, поне от известната.

За работата си Александър Дюма се опира на водещите източници от епохата – Плутарх, Дион Касий и Светоний, не пропуска и писмата на Цицерон. В съчетание между историческата подготовка и писателския талант, той създава увлекателно четиво, като се води от принципа, че историята трябва да се интерпретира така, че да забавлява, защото това е най-разумният начин да образова.

На повече от 450 страници се срещаме с Марий и Сула, Катилина и Цицерон, Катон Млади, Помпей, Крас и Спартак, Клеопатра и Марк Антоний, Клодий Пулхер, патрициите, жреците и авгурите, плебсът – Рим в целия му блясък.

„Цезар” на Дюма не е само биография или само исторически роман (въпреки че е обявен за такъв). Книгата на практика е енциклопедия на Вечния град: от създаването му, последвано от царуването на „добрите” и „лошите” царе, до късната република, която Катон Млади нарича „брачна сводница”; енциклопедия на нравите и бита, на празниците и обичаите, на блясъка и покварата, на изборите за политически елит (съмнително напомнящи днешните), съпътствани от безскрупулни игри между две партии – на оптиматите и популарите.

Заговори и на битки, две граждански войни, поредното покоряване и прекрояване на света, който както обикновено трябва да бъде поделен поне между двама победители. В случая между Цезар и Помпей. Сред реки от кръв. В крайна сметка – жребият е хвърлен.

Предлагаме ви откъс от „Цезар“ на Александър Дюма-баща (изд. „Труд“).

Цезар застанал срещу Помпей и както му било навик, заел мястото си в десетия легион. Като наблюдавал как срещу него се струпвало цялото множество прашкари, стрелци и конници, Цезар разбрал, че планът на противника му бил да атакува откъм неговата страна и да търси начин да го обгради. Тогава повикал резервния корпус, състоящ се от шест кохорти, и ги разположил зад десетия легион. Дал им заповед да не мърдат и да се прикриват, докато и колкото било възможно от неприятеля до момента, когато конницата му щяла да влезе в атака. Точно тогава тези шест кохорти щели да излязат на първа линия и вместо да хвърлят отдалече копията си (както постъпват най-смелите в бързане да започнат час по-скоро ръкопашен бой), всеки от тях трябвало да вдигне копието си на височината на лицето на противника. Цезар щял да им даде знак с едно от знамената, когато дойдело времето за тази маневра. Бил убеден, че елегантните младежи – красиви танцьори в разцвета на младостта си, нямало да понесат вида на желязото и страха от обезобразяване. Копиеносците му били три хиляди.

Помпей, възседнал коня си, наблюдавал от върха на хълма разположението на двете армии. Като виждал, че армията на Цезар щяла да изчака спокойно сигнала, а неговите войници – напротив, поне в по-голямата си част, вместо да останат на местата си, щели поради липсата си на опит да се втурнат напред в пълен безпорядък, се опасявал, че още от началото на бойните действия щели да нарушат планираното разположение на армията му. Тогава изпратил напред хора, за да кажат на войниците да стоят на местата си плътно един до друг и така да изчакат удара на противника. Според Цезар, този съвет е бил даден на Помпей от Триарий. Аз не одобрявам съвета му, тъй като у всеки човек има естествен плам и страст, които се разпалват още повече при движение. Затова те не би трябвало да се потискат, а напротив – да се насърчават и подхранват. Макар и с по-слаби сили, Цезар решил да се възползва от предимството, което неволно му предоставял Помпей, и да започне атаката. Тогава, след като дал паролата за сбор, която била „Победоносната Венера“, докато Помпей подавал своята, която пък била „Непобедимият Херкулес“, хвърлил последен поглед върху разположението на войската си и точно в този момент забелязал един войник доброволец, който предишната година бил командир в десетия легион. Той викал:

– Последвайте ме, приятели, защото настъпи моментът да удържим всички обещания, които дадохме на Цезар!

– Е, Крастиний – попитал го тогава Цезар, като се обърнал към него по име, защото и той както две хиляди години по-късно Наполеон, познавал по име всички войници в армията си, – какво мислиш, че ще се случи през днешния ден?

– Само хубави и славни неща за теб, императоре! – отвърнал Крастиний. – Във всеки случай ще ме видиш или победител, или мъртъв.

После отново се обърнал към другарите си:

– Напред! Срещу неприятеля! Срещу неприятеля!

И се хвърлил пръв в боя с още сто и двадесет души. Тогава, когато тези сто и двадесет души тръгнали първи в атака срещу петдесетте и две хиляди войници на Помпей, за миг се възцарило онова гробно мълчание, което предхожда решаващите битки и което се нарушава единствено от трептенето на крилата на смъртта. Насред тази ужасяваща тишина, Крастиний и хората му се озовали на двадесет крачки от войската на Помпей и хвърлили копията си. Това било като сигнал за противниците и от двете страни отекнали дългоочакваните тръби.

Цялата пехота на Цезар се хвърлила мигом напред, за да подкрепи сто и двадесетте души, които им очертавали пътя, като хвърляли копията си тичешком и надавали яростни викове. После, след като хвърлили копията, Цезаровите войници извадили мечовете си и буквално се впили в Помпеевите бойци, които ги посрещнали твърдо и без да помръднат. А Помпей сякаш бил чакал да види само как армията посреща смело първия удар, за да придобие увереност, и дал заповед на кавалерията си да нападне дясното крило на Цезар и да го обкръжи. Цезар видял масата от коне, чийто галоп карал земята да трепери, и без да дочака тя да ги връхлети, извикал само три думи:

– В лицето, бойни другари!

Чули го всички войници и всеки кимнал с глава, че е разбрал.

Точно както предвидил Цезар, тази мълниеносна група от коне и хора помела неговите хиляда конници. Редом с конниците на Помпей били разположени и стрелци. Кавалерията на Цезар била отблъсната, а първите редици на десетия легион – разклатени. Осемте хиляди конници хвърлили напред ескадроните си, за да обкръжат Цезар. А той чакал точно този момент. Вдигнал знамето, с което било уговорено да подаде сигнала на трите хиляди войници от резервните кохорти. А те били задържали копията си и се втурнали напред подобно на съвременните войници с щиковете, вдигайки копията към очите на неприятеля, повтаряйки думите на Цезар: “В лицето, бойни другари, в лицето!“, и в същото време, без да се занимават с конете, насочвали върха на копията си към лицата на младите конници. Те удържали за миг на напъна, не толкова защото били смели, а защото били смаяни от поведението на противника, а после предпочели да бъдат опозорени вместо обезобразени. Захвърлили оръжията си, дръпнали юздите на конете и побягнали, като криели лицата си с двете си длани. Препускали така, без да се обръщат, чак докато стигнали планините, оставяйки в касапницата всички стрелци, които били избити до един.

Тогава, без дори да си направи труда да преследва бегълците, Цезар хвърлил напред десетия легион със заповедта да атакува противника фронтално, а той с конницата и копиеносците атакувал фланга. Заповедта била изпълнена, а маневрата осъществена с удивителна точност. А Цезар я ръководел лично както винаги, понасяйки всички трудности редом с войниците си.

Пехотата на Помпей, чиято задача била да обкръжи противника веднага щом конницата всеела паника в дясното крило на Цезар, осъзнала, че е обкръжената самата тя! Удържала натиска за миг, но после се разпръснала и последвала примера на конницата. В същия миг всички съюзници, които били дошли да помагат на Помпей, конниците, войниците от Галатия и Кападокия, Македония, стрелците от Понта, Сирия и Финикия, подкрепленията от Тесалия, Беотия, Ахая и Епир, извикали на различни езици, но в един глас:

– Победени сме!

Обърнали гръб на Цезаровата войска и побягнали.

Е, вярно, че Помпей им бил дал пример…

Как?! Помпей?! Помпей Велики?!

Ех, Бога ми, да…

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg