Цигуларят Димо Димов: Заплатата ми е 240 лв., но ме е срам да стачкувам

Проф. Димо Димов е на път да се сбогува с Квартет „Димов“. Съставът, прославил България по цял свят, се налага да съществува в условия, по-сиромашки дори от тези на Софийски солисти. Изпълнителите от двата камерни състава, които обитават зали на Културен дом „Красно село“, получават обидно ниски заплати от Столична община – между 390 и 450 лв.

Преди дни Софийски солисти обявиха, че в знак на протест ще излизат да свирят облечени със светоотразителни жилетки над фраковете. Още първият им опит бе осуетен от ръководството на Военния клуб, което изгони музикантите и провали концерта им.

Виртуозният цигулар Димо Димов е основал прочутия струнен Квартет „Димов“ през 1956 г.

– Квартет „Димов” е в ситуацията на Софийски солисти. Как човек с вашата биография приема да получава заплата в размер на мизерна социална помощ, г-н Димов?

– Софийски солисти и Квартет „Димов” са най-старите и единствени по качество и по успехи в света сред всички български камерни състави. Камерната музика е особена област, сложна е като музика. За да я възприемаш, трябва специално образование, тя не привлича публика, както един симфоничен концерт, опера или театър. Публиката за нея се отглежда дълги години. Столична община ни е предоставила прекрасни условия за работа в Културен дом „Красно село”. Този Дом е разположен в отдалечен от центъра на София район и тук, освен сватби, от известно време се провеждат и концерти, които привличат зрители основно от квартала. Но това е малка, регионална форма на дейност. Когато говорим за изкуството, което ние разнасяме по света, то трябва да разполага с пространство като Зала „България”, като някои от салоните на НДК, като залата на Военния клуб. Парадоксът е следният – когато публиката идва да слуша концертите ни в Дом „Красно село”, тя не плаща нищо. Ако пуснем билети, зрителите моментално ще изчезнат, защото нямат възможност да плащат. В този смисъл общината и ние вършим една възрожденска работа за популяризиране на изкуството. Правим концерти и в Софийската градска галерия, които също са безплатни – залата е буквално претъпкана, хората стоят прави. Ако пуснем и там билети – 2/3 от тази публика ще изчезне. За да можеш да поддържаш професионално изкуство, не е достатъчно да имаш само зала и добри условия, трябва да имаш и минимума финикийски знаци.

– Каква е заплатата, която получавате от общината вие и останалите ви колеги от Квартет „Димов”?

– От 8 години Квартет „Димов” е към Културен дом „Красно село”, за което благодарим на Софийска община. Наложи се да постъпим на половин бройка. Но в името на изкуството, приехме. Преди 8 години това все пак бяха някакви пари. Но тази заплата си остана същата през годините. На половин бройка сме, но изпълняваме пълен план – как да изпълняваме произведението до половината и след това да спрем?! Вършим си работата на 100%, правим 10 премиерни концерта на сезон и колко получаваме? Моята заплата е 243 лв. на месец. Коя чистачка в общината получава по-ниска заплата от мен?! Сравнете моите 243 лв. със заплатата на концертмайстора на Софийската филхармония – неговата заплата е 1030 лв. В Операта редовият оркестрант получава 920 лв. Редно е при това поскъпване на живота да има някаква индексация на заплащането, да има някаква грижа към тези два състава на общината – Квартет „Димов” и Софийски солисти.

– Представяли ли сте тези аргументи пред Столична община?

– Тези аргументи бяха представяни многократно пред общината в последните няколко години. Подали сме молби, какво ли не. Преди един месец отидохме на разговор с кмета Йорданка Фандъкова, заместникът й по културата Тодор Чобанов също беше там, и ни беше обещано, че въпросът ще бъде разгледан.

– Тодор Чобанов сега обеща, че ще увеличи заплатите ви със 150 лв.

– Какво са тези 150 лв.! Това е подигравка с нас! Не може Софийска община да кандидатства за европейска столица на културата и същевременно да допуска такова мизерно заплащане на своите най-най-изтъкнати камерни състави! Много от по-младите колеги от Софийски солисти смятат да напуснат, защото където и да отидат другаде, ще получат по-добро заплащане. Това означава, че Софийски солисти ще се разпаднат. Аз свиря за тези пари само от любов към изкуството, за нищо друго! В момента подготвяме голям цикъл от концерти, които могат да бъдат изпълнени в света от състави, които се броят на пръстите на едната ми ръка. А когато надигнем глас в своя защита, изведнъж поглеждат на нас по начин, от който става ясно, че тези хора не разбират естеството на нашето изкуство. Аз никога не съм видял някой от общината да е дошъл на концерт на Квартет „Димов”! Дори когато сме ги канили на наши юбилеи. Цветята им идват, но не и те. В Общинския съвет си нямат понятие какво вършим.

– Ще излезете ли със светоотразителна жилетка да свирите, каквото намерение имат Софийски солисти?

– Не. Не мога да изляза на улицата с надпис „Стачкувам”. Аз съм Димо Димов. Създал съм този квартет преди 58 години, основал съм фестивала „Аполония”, бил съм министър на културата, депутат, дипломат, какво ли не. Не мога да стачкувам, защото ме е срам! Срам ме е от това, че съм търпял толкова години това положение. Срам ме е от хората, от колегите ми, защото ако не бях аз никой от тях нямаше да свири 8 години без прилично заплащане. Кой човек би правил онова, което правя аз, при това заплащане?! Аз имам себеуважение и казвам: Ако не получим някакво нормално заплащане, до една година Квартет „Димов” ще спре да свири, ще изчезне. Ако някой го е еня за това, моля – нека да направи заплащането ни достойно спрямо онова, което вършим. Ако бяхме квартет някъде другаде по света, ние щяхме да получаваме може би не 50 пъти, а 100 пъти по-голямо заплащане от това, което е в момента.

– Практична ли е идеята на Тодор Чобанов Софийски солисти и Квартет „Димов” да минат на делегирани бюджети като столичните театри?

– Първо да попитам, кой – община Красно село ли ще мине на делегиран бюджет, или нашите състави? Ние като музиканти не можем да се занимаваме с това. Ако те искат да печелят от нас – да направят импресарско бюро и да ни организират концертите в страната и в чужбина. И тъй като това никога няма да стане, те ни казват: „Ама вие не продавате билети”. Добре, разрешете на община Красно село да продава билети по 1-2 лв. за нашите „селски” концерти – така ги наричаме, защото така се нарича кварталът. Но ако ние решим да свирим в Зала „България”, кой ще плати наема?

– Столична община може да плати, защото има квота за безплатни прояви в Зала „България”.

– Да, могат да го направят, стига да ги е еня.

– Как ще коментирате факта, че Софийски солисти бяха изгонени от Военния клуб, защото щели да свирят със светоотразителни жилетки, а това било безсрамно? Кой е безсрамникът в случая?

– Вероятно някой от общината се е обадил във Военния клуб и им е наредил да махнат музикантите, за да не ги „срамят”. Не съм бил там, но хубаво, че е станало дума, защото този проблем е много-много остър. Ако не бъдат вдигнати заплатите ни, до една година Ансамбъл Софийски солисти ще спре да съществува, както и Квартет „Димов”. Или най-малкото ще излезем от тази структура и ще си търсим хляба другаде.

– Държавна политика ли е безразличието към класическата музика в България, г-н Димов?

– Да, това е държавна политика, защото музиката е много сложно изкуство. Аз, например, свиря на цигулка вече 70 години. Започнал съм от 6-годишен и продължавам да поддържам техниката си всеки ден, цял живот се обучавам. Не може, когато правиш реформи, да приравниш нашето изкуство с театрите. Двете нямат нищо общо. Едно от предишните правителства направи реформа и така осакати оркестрите в страната, че ги превърна в нещо, наречено симфониети. Закриха 3 филхармонии! Идете сега в провинцията и ще видите, че тези хора се опитват да оцеляват с най-нищожни заплати. Казват, че театралната реформа успяла. Да, успя в големите центрове, но не и в малките градчета. Там нищо не е мръднало, същата мизерия е.

– Каква трябва да е реформата в музикалните сценични изкуства?

– Тя трябва да обезпечава един минимум, който сега съществува в Софийската филхармония, защото получава дотация за всеки продаден билет. Но в провинцията не се продават билети. Те даже лъжат системата – купуват сами билетите, продават ги по 5 лв. на някакви детски градини, срещу тях получават субсидия от държавата. Не се отчита броя на зрителите, а броя на продадените билети.

– Морално ли е при тези мизерни условия, при които са принудени да свързват двата края музикантите в страната, от Министерството на културата да ги обявяват за шмекери и тарикати?

– Ако някой иска да има култура, трябва да знае, че тя струва пари. Дават се пари за разкопки, за музеи, а никой не сеща за живите хора. Мисли се за слава, да се покаже колко блестяща страна е България със своята археология, пътища, плажове… А къде е културата? Културата е най-скъпият вид човешка дейност, най-значимият белег на цивилизацията.

Ами ние изпуснахме тотално нашето образование в областта на музиката. Знаете ли, че тази година не можаха да намерят един челист да кандидатства в Музикалната академия! В Камерната музика, където са струнни и клавирни квартети, в Академията се преподава на китаристи и се чудят как да вземат акордеонисти, защото няма студенти! В Консерваторията в момента учат 400 души, а по мое време, когато бях ректор, студентите там бяха 1200. Ние вече нямаме музиканти. Като завършат училище, те моментално бягат в чужбина, защото знаят, че там ще намерят както добри стипендии, така и реализация.

Затова не искам да стачкувам! Защото трябва да обяснявам на хората и на Столична община колко съм велик. Или какво съм дал на България! Ами нека се разровят и да разберат. 50 години да поддържаш един състав на световно равнище – колко души в България са успели да го постигнат?! И след всичко това, ме оценяват със заплата от 243 лв.!