Цигуларят и магаренцето

Годината била 1906-а. В литовския град Каунас се появила обява – петгодишно дете ще свири концерт на Менделсон за цигулка и оркестър. Четиридесетминутен!

Това предизвикало особено вълнение в града – детето сигурно още говори по бебешки, а ще бъде солист на такова събитие.

Зрителите, пожелали да присъстват на концерта, били толкова многобройни, че предвидената зала не стигала за всички желаещи. Наложило се да построят сцена на големия площад в центъра на града. Пристигнали музиканти от Петербург, Прага, Виена, Лондон, Париж… В крайна сметка се събрали 60 хиляди зрители.

Диригентът излязъл на пулта, вдигнал палката, но… Златокосото момче отказало да започне. „Хайде отново“, подканил го диригентът. И пак тишина. „Какво става?“, попитал го.

„Там, на панаира отсреща деца се возят на магаренце. Искам и аз!“, казало детето.

Започнали да го уговарят, да го убеждават, че веднага след концерта… „Не, искам сега!“, тропнало с краче момченцето. И се случило немислимото – 60 хиляди зрители се съгласили да изчакат цигуларя, докато се повози на магаренцето.

Той се возил час и половина. Наложило се дори да доведат животинчето и да го вържат до сцената. То се оказало кротко – нито веднъж не се обадило. И на него, както и на 60-те хиляди зрители, музиката много му харесала. А петгодишният цигулар се казвал Яша Хайфец, когото помним като един от най-виртуозните цигулари в историята на човечеството.

Тази история е разказана от Михаил Казиник в биографията на Хайфец.