Цигуларят на дявола и неговата Вдовица

Името на Николо Паганини и до днес остава нарицателно за изключителна музикална дарба

Портрет на Николо Паганини от Рудолф Вебер, 1828 г., литография. Източник: Уикипедия - Цигуларят на дявола и неговата Вдовица

Портрет на Николо Паганини от Рудолф Вебер, 1828 г., литография. Източник: Уикипедия

Свръхестественият му талант го превръща в легенда, жива и до днес. Много велики цигулари са живели и преди, и след него, но мнозина твърдят, че никой не се е доближавал по виртуозност до италианския маестро Николо Паганини, предизвикал възхитата на съвременниците си и почитта на идните поколения. Затова да спечелиш конкурса на неговото име е изключително постижение за една музикална кариера.

Животът на Паганини, роден на днешния ден през 1782 г., е обгърнат от тайни и загадки, които го правят още по-интересен като личност и като музикант.

Бащата на Николо бил пристанищен докер в Генуа, но пристрастен към музиката до вманиачаване. Първо насочил към музиката по-големия си син Карло, но той не показал особени заложби. Затова Паганини старши прехвърлил амбициите си към втория си син Николо, който на 5 години вече свирел без никакви затруднения на мандолина. Методите на бащата надминавали и най-зловещите представи за мъчения – той заключвал момчето в килера и го карал да свири по цял ден, без да спира. Поради недостиг на кислород и движение и заради изключителния стрес Николо изпаднал в каталептична кома. Родителите му решили, че е мъртъв и дори го подготвили за погребение. Но синът им се събудил, оздравял и отново започнал да свири. Баща му решил да го заведе при знаменития цигулар Алесандро Рола. В деня на посещението цигуларят бил болен и не приемал. В стаята до спалнята му, където чакали семейство Паганини, имало партитура на концерт, написан от Рола, и една цигулка. Николо взел инструмента и на прима виста изсвирил произведението. Изпълнението му накарало Рола да стане от леглото, и когато влазъл в стаята с удивление разбрал, че свири малко момче. Отказал да го вземе за ученик.

„Не мога да го науча на нищо, той вече знае всичко” – това били думите на Рола.

Фантастико

Скоро славата на талантливото дете излязла извън границите на родната му Генуа.

На 8-годишна възраст Николо написал соната за цигулка и няколко трудни вариации. Малко след това – в ранна тийнейджърска възраст – създал по-голямата част от своите капричио, които и до днес са изключително явление в музикалната история. На 11 години изнесъл първия си концерт.

Паганини живеел загадъчно и скрито, никога не приемал ученици, не разкривал тайните на свиренето си и по своя воля не публикувал произведенията си. Бил мрачен и затворен човек, който се оживявал единствено на сцената. Но пък придобил такава слава, че още приживе фамилията му се превърнала в нарицателно за виртуозен музикант.

Парадоксално, но този мрачен гений бил любимец на жените. В определен момент дори имал краткотрайни връзки с две от сестрите на Наполеон Бонапарт. Известно време цигуларят дори заемал поста капитан на личната гвардия на Елза Бонапарт. Спечелил вниманието ѝ, след като свирил виртуозно на една струна. Елза изпаднала в несвяст от вълнение, така Николо бил назначен за „придворен виртуоз“. Скоро обаче той се увлякъл по друга сестра на Наполеон – Полина Боргезе.

Три години Паганини живял с една знатна дама в уединено имение. Свикнал да пази тайни, той така умело прикрил всичко, че и до днес никой не знае коя била тази дама.

Веднъж английският крал Уилям ІV поискал от цигуларя частен концерт, но му предложил половината от обичайния хонорар. Отговорът на Паганини бил, че монархът е добре дошъл да си купи билет за концерта му в театъра.

Виртуозът отглеждал единствения си син Ахил, роден след връзката му с певицата Антония Биянки, с която не сключват брак. След като получил пълни родителски права за момчето, Паганини започнал да иска огромни суми за изявите си, за да му остави солидно наследство. Той успява да се сдобие с благородническата титла барон и спестява няколко милиона франка.

Бил увлечен от хазарта, често губел солидни суми при игра на карти. Обичал да се хваща на бас по всякакви поводи. Интересното е, че легендарните му прояви на сцената също са резултат от подобни басове. Веднъж спечелил, като свирил на цигулка с една струна. Втори път се хванал на бас, че може да дирижира цял оркестър, свирейки на цигулка с две струни. И пак спечелил.

Много от суеверните му съвременници твърдели, че е продал душата си на дявола, за да се сдобие с изключителния си талант. Наричали го „цигуларят на дявола”. Но и самият Паганини бил доста суеверен човек, свидетелстват негови съвременници. Бил и доста разсеян, често забравял или обърквал дори собствения си рожден ден и обяснявал, че паметта му не е в главата, а в ръцете, които държат цигулката.

Николо Паганини притежавал безценна колекция от цигулки. Любимата от тях завещал на своя роден град Генуа с указание никой никога повече да не свири на нея. Тя и до днес се пази в сейф в кметството и я наричат „Вдовицата на Паганини”. За да не губи звук, тя се вади само при гала концерта на победителите в ежегодния конкурс за цигулари на името на Паганини, който се провежда от 1953 г. насам.

Бил масон, написал масонския химн, който и до днес се изпълнява на масонски ритуали. Заради лошата му слава и слуховете за връзки с дявола, църквата се опитвала да забранява някои от неговите концерти, а когато Паганини починал, епископът отказал да отслужи литургия за душата му. Анатемата върху великия музикант, починал едва 57-годишен, била в сила 56 години след смъртта му. Синът му Ахил пожертвал над 1 милион франка, за да умилостиви папата, и така през 1896 г. трупът на Николо Паганини бил погребан по католически обичай. През всички тези години много хора, минаващи край семейната гробница в Парма, твърдели, че чуват звуци от цигулка.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах