Циникът, на когото му пука

Не зная нищо за Радослав Парушев и нямам представа кой е той, нито каква е личната му история и професионална биография. В този смисъл, нямам нито предразсъдъци, нито очаквания, не съм и обременена да харесвам или ненавиждам автора, който очевадно има много общо с телевизионната и реалити БГ сцена.

„Отвътре“ ме заблуди в началото. Почти бях готова да обобщя, че това ще да е някакъв наследник на покойния Христо Калчев в сферата на модерния вулгарен роман, защото първите 50-тина страници ме подмамиха да си мисля, че ще останем в света на телевизионните и политически мутри, техните ресторанти и съответващата им поетика. (А вулгарните романи на Георги Стоев и някои девойки ми дадоха доста информация за българското подземие и преход, но бяха маргинални като литература).

Обаче като отлепихме и влязохме в същината (т.е. във фазата със затвора) книгата е поразителна. Не желая да ви разкривам всички извивки във фабулата, нека да ви оставя това удоволствие. Макар че тя не е въобще толкова важна, а един куп неща, които ни казва за нас, за България, за ужасяващата морална кал и смрад, в които сме потопени до ушите.

Имах странния шанс да прочета книгата днес, ден след оставката на Орешарски (бел. ред. – 25 юли). А оставката на Орешарски е „пушката“, която гръмва и в книгата на Парушев, та в този смисъл всичко ми се видя сюрреалистично. Разбира се, Парушев не е пророк и войната, която е предвидил е една идея по-различна от описаната в книгата му, but nobody’s perfect.

Този човек пише много модерно, по начин, по който в България говори, мисли и се прави на циничен стойкаджия голяма част от моето поколение. Или беше така поне до последната, отрезвяваща пропусната година от нашия живот, в която точките взеха да се подреждат в една прекалено ясна за всички ни линия. Той се „заеб….“ уставно със съвършено лесни за идентификация програмни директорки, тв продуценти, които вземат 60% ресто от всеки бюджет, реалити звезди (и техните вездесъщи коментаторки), вечни водещи и новоизлюпени такива (божествената комбинация Карамазов-Ставийски колко, колко да не я разбереш?). Ако бяхме нормална държава, историите за някои телевизионни бюджети и сделки щеше да е публицистика и документалистика, след която да вървят прокурорите, но засега истината може да се каже и опише само добре прикрита жанрово под формата на сатира и белетристика.

Най-хубавото е, че с всяка страница си давах сметка, че това въобще не е комерсиална книга, писана за да се „продаде“ или реализира. Авторът по-скоро е изтрил един куп телефонни номера от GSM-а си, защото реалните им прототипи несъмнено са го вкарали в черния си списък на хора, които никога няма да пуснат до хранилката.

Лошото е, че книгата не може да ни откъсне от мрачния, депресиращ, безценностен свят и среда, която убива поколението на прехода. Само по-ясно ни мери параметрите на фекалиите, в които се давим.

Писателят Радослав Парушев, снимка: Георги Плачков

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди повече от 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Тя публикува мненията си за различни книги на личната си Фейсбук-страница, както и в групата „Какво четеш“. Пускаме „рецензията“ й от Фейсбук с нейното съгласие, но с изричното уточнение, че това е личното й мнение, напълно безкористно забавление за свободното й време. То отразява личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и няма никаква връзка с професията и институцията й. В плановете й за лятото, според Фейсбук, са дълго литературно „пътуване“ и рецензии на книгите на Петър Делчев, Иво Иванов, Радослав Парушев, последният Захари Карабашлиев и дори Наталия Кобилкина, измежду много други.