В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Цинизмът „черно-бели учебници“

Детайл от корица на учебник по литература за 8. клас на издателство „Просвета“

Николай МИЛЧЕВ*

31.08.2017

Учителствам вече повече от 25 години. И проблемът черно-бели и цветни учебници е пред очите ми всеки ден. България е черно-бяла и цветна. Вече толкова години.

Гледам от терасата си през деня – цветно в подножието на Витоша, черно-бяло пред очите ми. През нощта – цветни фойерверки в подножието на Витоша, мрак и проблясващи фарове наоколо. Черно-бели и цветни телевизори. Цветни подмазвачи и черни неудачници, които се опитват да кажат истината.

За хората – животът в негатив, за върхушката – 3D. Черни пари за бели дни, цветни самолети за офшорни зони. И най-страшното – черна земята и много рядко – цветно небето.

Няма по-голяма метафора от черно-белите и цветните учебници за времето, в което живеем. Но на цветните им писна да се преструват и искат черно-белите да виждат черно-бяло.

А иначе казано, тази идея с учебниците е толкова цинична и защото е направена уж от добро сърце, уж за да се помисли и за черно-белите.

*Учител по български език и литература в 105-о СУ „Атанас Далчев“ в София, поет.

Текстът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора.