Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Цивилизацията се е развивала заедно с библиотеките

Днес е празникът на библиотеките и библиотекарите

Текстове от Библиотеката на Ашурбанипал, Месопотамия, 1500 - 539 г. пр. Хр., Британски музей. Снимка: Уикипедия - Цивилизацията се е развивала заедно с библиотеките

Текстове от Библиотеката на Ашурбанипал, Месопотамия, 1500 - 539 г. пр. Хр., Британски музей. Снимка: Уикипедия

Днес, на църковния празник на светите братя Кирил и Методий – 11 май – празнуват библиотекарите. Денят на библиотеката е празник на книжнината сам по себе си. Съвременният свят не може да си представи време, в което не са съществували книгохранилища и вероятно е прав – историята на библиотеките се крие в далечното минало.

Първите библиотеки в света, според твърденията на археолозите, са възникнали поне две хилядолетия преди новата ера. В миналото библиотеките не са били публични. Читателите са били жреци, владетели, свещеници, богати държавници. Книгите са били изключителна ценност дори във финансово отношение.

В Древен Вавилон 2 хил. години преди Христа била създадена една от първите библиотеки в света. В нея се съхранявали манускрипти, подробно разказващи за всемирния потоп. В библиотеката към храма във вавилонския град Кут е имало ръкописи, описващи историята за сътворението на света и войната на гигантите.
Огромен дворец, където в сандъци и кошници са били намерени глинени таблички, е бил открит при разкопки в древна Ниневия, главният град на Асирия. Това е така нареченият „Дом за наставления и съвети“ – знаменитата библиотека на цар Ашурбанипал. Върху 40 хил. глинени плочки са записани текстове на много езици, засягащи граматиката, астрономията, историята и медицината. Ашурбанипал основал писарска школа към библиотеката и обединил всички учени в специална организация, която имала за цел да класифицира ръкописите. Те били снабдени с номера и вкарани в специални списъци – прототип на съвременните каталози.

В Древен Египет библиотеките към дворците и храмовете били наричани „Домове на папируса“, но и „Домове на живота“. Фараоните особено държали на библиотеките. Над входа към библиотеката на Рамзес ІІ висял надпис: „Лек за душата“.

Знаменитата Александрийска библиотека, която е едно от Седемте чудеса на древния свят, в най-добрите си години е съдържала около 800 хил. текста на много езици.

Една от големите библиотеки в миналото е принадлежала на персийския учен везир Сахиб от средата на Х век. В нея имало над 117 хил. ръкописа. Везирът бил толкова привързан към своята библиотека, че я взимал със себе си във военни походи. Керванът с библиотеката наброявал 400 камили, като при това те се движели в азбучен ред, за да могат „библиотекарите“ да намират бързо всяка книга, която Сахиб искал от тях.

През Средновековието книгите били изключително скъпи. За изработването на една от тях отивали години. Затова по онова време се появяват така наречените „заковани библиотеки“. В тях всяка книга се прикрепяла към верига, а другият край на веригата се нанизвал на дебел железен прът, разположен зад рафта. Веригите били достатъчно дълги, за да може книгата да бъде свалена за четене на специално разположена до рафтовете масичка.

Истинската история на библиотеките обаче започва в Древна Гърция, където възниква и името им – „библио“, означава „книга“. Още през V в. пр. Хр. образованите хора в Елада започват да събират лични библиотеки. Една от първите големи лични книжни сбирки е принадлежала на Еврипид. Аристотел е притежавал повече от 30 хил. свитъка.

С възникването на книгохранилищата светът се сдобива и с нова професия – библиотекар. Дълги векове тази длъжност е била запазена за най-видните учени, писатели и поети. През ХІХ в. в Западна Европа званието „почетен библиотекар“ се е присъждало по-трудно, отколкото академична титла.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах