ЦУМ – музей на неолита?

България има нужда от самостоятелен музей на неолита, защото никоя друга културна ценност у нас не може да претендира в такава степен за уникалност, както от тази епоха – и прекрасно място за подобна мащабна експозиция е сградата на ЦУМ. Това пише Юлиан Попов в свой анализ в „Дневник“. По думите му безценното наследство на 6000-8000 години стои незаслужено встрани от вниманието ни, което може би се дължи на факта, че е „подчертано апатриотично“.

Попов заявява, че артефактите от неолита – богата материална култура на мистериозна цивилизация, процъфтяла и изчезнала преди появата на египетските пирамиди – включват изящна керамика (изработена преди появата на грънчарското колело), добре запазени съдове и фигури, изключително красиви експонати, които „човек може дълго да наблюдава и да им се наслаждава без да има каквато и да било представа от историческия им контекст или стойност“.

Бившият екоминистър (от служебното правителство на Марин Райков) припомня, че от неолита няма писмено наследство, няма и исторически разказ.

„Няма как да кажем, че сме наследници на славните неолитни българи или славяни – пише Попов. – Или на непобедимите неолитни владетели. Неолитното ни наследство е подчертано апатриотично. Изпуснали сме и възможността Людмила Живкова да изпадне във възторг от него. Другите владетели от близкото минало пък се увличаха най-вече от заводи, ловни стопанства и зоологически градини. След тях дойде времето на Божидар Димитров, който пък най-вече обича да зида.“

В Археологическия музей в София днес има прекрасна (но малка) експозиция от епохата, музеи и депа в Стара Загора, Варна и Враца имат колекции, които не са изложени добре, а „неолитът трябва да заеме централно място у нас“, заявява Попов, защото така България ще е много по-привлекателна образователна и културна дестинация „без да доизвайва вази, достроява църкви и измисля история“.

Според него страната ни има само един шанс да създаде музей със световно значение – тъй като „колкото и интересно да е тракийското изкуство, колкото и да са очарователни българските икони и манастири, българските възрожденски къщи и носии, колкото и добре да е запазен античния театър в Пловдив или цялото ни римско наследство, нищо друго не може да претендира в такава степен за уникалност, както неолитът“.

Попов твърди още, че идеалното място за подобен музей би бил ЦУМ, който в днешните времена на молове вече не е подходящ за магазин. Локацията също е отлична предвид откритите римските руини в околността. Но авторът очертава и две възможности идеята за музей на неолита да се опорочи – едната е да се направи в произволна сграда из или до София (както се е случило с НИМ), а другата той да не е само на неолита, а общ – с „икони, и стенописи, и тракийски жертвеник, и римска мозайка“.

„Музеят на неолита би трябвало да бъде именно и само на неолита и да се изгради като завършена експозиция и като амбициозен изследователски и образователен международен институт. Тогава ще можем да сравняваме София с Атина или Рим“, заявява Попов.

Авторът отговаря предварително и на евентуалните критики срещу идеята, че музей на неолита „ще е прекалено скъп лукс и е по-добре вместо това да вдигнем пенсиите“. Попов смята, че подобно начинание „ще си върне разходите много бързо и успешно през увеличените посещения на София и през рекламата, която музеят ще прави на София и на България“. Освен това е и въпрос на цивилизационна гордост и на желание да се наслаждаваме на едно уникално притежание в адекватна среда, завършва анализа си журналистът.

Целият анализ на Юлиан Попов можете да прочетете в „Дневник“.