МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Цветан Тодоров в София: Враговете на демокрацията са у нас. Когато от народ се превърнем в тълпа

Как да продължим? Аз не разчитам на нова революция, нито на технологиите, а на образованието

Малцина имаха щастието да чуят на живо Цветан Тодоров в София. Снимки: Емил Георгиев - Цветан Тодоров в София: Враговете на демокрацията са у нас. Когато от народ се превърнем в тълпа

Малцина имаха щастието да чуят на живо Цветан Тодоров в София. Снимки: Емил Георгиев

„Не съм дошъл да ви уча на демокрация и как да живеете“. Това ни каза Цветан Тодоров – един от най-големите умове на ХХ век. Участието на философа в кръгла маса „Бъдещето на демокрацията в Европа“ във Френския културен институт във вторник вечерта предизвика огромен интерес, неочакван дори от домакините на госта. 

Началният час на събитието бе 18, а още в 16 пред залата на площад „Славейков“ вече имаше около 200 души, които очакваха срещата с Тодоров. В същото време той бе в Националната художествена галерия, където бе първият зрител на изложбата на стария си приятел Николай Ников. Колкото повече приближаваше 18 часа, толкова се увеличаваше публиката пред Френския център. След като бе запълнена малката зала със 120 места, охраната затвори вратите и се стигна до големи скандали. Наложи се организаторите да извадят екран, на който предаваха на живо събитието.

„Вероятно знаете, че аз вече 50 години живея в друга държава, с която е свързан целият ми професионален опит и разбиране – започна краткото си слово Цветан Тодоров в края на дискусията. – Дошъл съм да науча от приятелите и от другите хора какво те мислят, а не да ви давам уроци, както тези от ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) ходят да раздават демокрация. Не съм дошъл да ви казвам как да живеете и как да засилите демокрацията. Вярно е, че България Франция не са толкова отдалечени. В съвременния свят демокрацията не е изложена толкова на заплаха от нейните открити врагове – както по времето на двете световни войни, или пък на Студената война. Тогава беше атакуван идеалът на демокрацията, а не нейните реалности. Днес се говори, че ислямът е откритият враг, но истината е, че поне при нас, той не се изживява като толкова голяма заплаха.

В съвременната демокрация враговете излизат от самата нея – един такъв проблем е прекаленото засилване на някои принцип за сметка на други. Това се случва например, когато народът престане да бъде народ, а се превърне в тълпа. Тогава тази тълпа може да бъде манипулирана по различни начини и вземането на властта от нея, уж че е народна, е опасно.

Ще дам пример с месианския модел. Това са различни школи и учения, които чакат месията. Когато това стане политически модел, може да бъде опасно. Очаква се земният рай да настъпи в най-скоро бъдеще и в името на това се смята оправдано да се инвестира всичко. Такъв модел беше комунистическият. Подобен парадоксален феномен е убеждението на някои хора и институции, че могат да налагат своето разбиране за човешките права, да ги внесат. Това не може да стане насила. Това желание трябва да дойде от обществото, иначе средствата се оказват поставени по-високо от целта.

Видяхме Ирак, Либия, които имаха „щастието” частично да получат нашите „подаръци” във форма на бомбардировки. Но има и по-мек вариант на съвременен месианизъм – който се упражнява не чрез военни, а чрез икономически средства. Бюджетът на ОССЕ за една страна, която раздава демокрация, е по-висок от целия останал бюджет на тази страна. И това води до пълното съгласие на населението на това, което му бъде предложено. Това са вътрешните врагове на демокрацията.

Как да продължим? Аз не се уповавам на нова революция, нито на високите постижения на технологията. Вярвам в тази традиционна ценност, която е образованието. Защото тези врагове са се родили в един момент и в един момент може да умрат.

Докато слушах хората, които говориха преди мен, аз осъзнавах, че България минава по свой собствен път. Разбрах, че сте усвоили либералния модел за 10 години. Това е уникално. Някои народи имат нуждата от 100 години, за да се случи това, а ние вече сме пристигнали.“

Накрая думата бе дадена и на госта, заради когото всички дойдоха - Цветан Тодоров.

Накрая думата бе дадена и на госта, заради когото всички дойдоха – Цветан Тодоров.

Гостуването на Цветан Тодоров у нас имаше и друга причина – представянето на документалния филм на дъщеря му Леа „Спасяване на човечеството в работно време”. 50-минутната лента се опитва безпристрастно да представи организации, пратени от ООН в Косово, за да учат хората на демокрация. Пратениците на мира и човешките права явно разполагат със сериозни бюджети, за да убеждават населението. Във филма няма директни сблъсъци на мнения, но често абсурдността на идеите, които се опитват да наложат, е доста очевидна. Например един от героите изброява какви дейности подготвят – повечето звучат изключително безсмислено за хора, които живеят на ръба на оцеляването, но една от тях трогва особено с намерението си – „Обучение на сръбските монаси на албански език”. (Или както справедливо отбеляза дама от публиката в последвалата дискусия – „вършат същата работа като НПО-тата у нас”.) Лентата не е била приета добре в Косово и нейното излъчване там е било забранено, разказа самата Леа. Това вероятно е било удар за току-що завършилата режисьорка, така че никак не бе чудно, че с представянето на филма се ангажира лично прочутият й баща Цветан Тодоров. По тази причина той най-после пристигна в родината си, страната, в която няколко пъти в последните години се зарече публично да не стъпи.

След прожекцията нашите най-първи интелектуалци – проф. Богдан Богданов и доц. Боян Знеполски (син на проф. Ивайло Знеполски), се заеха да разясняват филма на публиката. Към тях се присъединиха френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан и проф. Стоян Атанасов, преводач и близък приятел на Тодоров, който се ангажира с цялата му визита тук. На публиката, дошла да чуе Цветан Тодоров, се наложи да слуша близо два часа мненията им за филма, а после и за демокрацията.

Заедно с всички мъдрости, които проф. Богданов произнесе тази вечер, особено блесна една – че на всеки 10 жени в центъра на София, 7 са със смартфони и ги използват, за да говорят глупости. Тази сексистка фраза прозвуча толкова нелепо, че залата просто престана да го слуша. Доц. Знеполски пък разказа своята версия за прехода и за протестите. Според него в края на 90-те ние сме започнали да усвояваме либералния модел, разделяйки политиката от партийността и по тази причина гражданските протести са спрели в продължение на десетилетие: разходката в голяма компания по жълтите павета със скандирания пречи на бизнеса. През 2013 обаче става ясно навлизането на бизнеса в политиката и това довежда до новата вълна от протести.

Това изказване именно предизвика искреното учудване и възхищение на Тодоров и думите му, че сме „усвоили либералния модел само за 10 години, докато на други народи им трябват минимум 100”. Въпреки че думите му бяха лишени от директна ирония, неговият на пръв поглед наивен коментар каза достатъчно.

10708005_10152701294657416_175729504_n-a

Опашка за автографи

Тъй като всички интелектуалци вече се бяха изредили по два пъти да говорят, изказването на Знеполски бе последната твърде дълга реч, след която хората се надяваха да чуят най-после Цветан Тодоров. Неочаквано обаче Знеполски реши, че е говорил малко и заяви, че иска накратко да каже нещо.

„Неее“, изрева залата дружно и даде да се разбере кого е дошла да слуша.

Проф. Стоян Атанасов подкрепи индиректно тезата на Тодоров, че образованието е добър подход към демокрацията, с думите, че вероятно можем да започнем с това да четем книгите на Цветан Тодоров. Те, за разлика от шедьоврите на Юлия Кръстева, са преведени изцяло на български.

Лекцията на друг българин в елита на световната мисъл – проф. Юлия Кръстева, е от 11 ч. в Аулата на СУ „Свети Климент Охридски“. Дано организаторите не подценят и това събитие и оставят огромната част от публиката извън залата!

Голяма част от зрителите, които искаха да видят и чуят Цветан Тодоров на живо, останаха извън залата.

Голяма част от зрителите останаха извън залата.

Събитието вече течеше, когато организаторите се сетиха да изкарат екран отвън, за да го предават на живо.

Събитието вече течеше, когато организаторите се сетиха да изкарат екран отвън, за да предават филма и изказванията на живо.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах