#ЦветътНаКожатаНямаЗначение

Дискусия в интернет около черната Ан Болейн в нов сериал поставя въпроса: свободата и талантът не са ли по-важни от расата, когато говорим за изкуство, а не за документалистика

На паметника в центъра на София портретът на Васил Левски е изработен от тъмен бронз, бихме ли могли да понесем да го изиграе актьор с по-мургав тен на кожата? Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - #ЦветътНаКожатаНямаЗначение

На паметника в центъра на София портретът на Васил Левски е изработен от тъмен бронз, бихме ли могли да понесем да го изиграе актьор с по-мургав тен на кожата? Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Можете ли да си представите ром да изиграе образа на Васил Левски? Или чернокож? Хайде да не е Левски, представете си поне Филип Тотю по-мургав от обичайното…

Този въпрос, убедена съм, е накарал повечето от вас да изпитат вътрешно съпротивление, дори ако иначе имат либерално отношение към света и хората. Не за друго, а защото устойчивите ни представи за света от хилядолетия включват и разделение – не непременно дискриминационно – според цвета на кожата.

Преди време в българските медии имаше множество репортажи за Китумбо (Кили) Малиса, танзаниец от Велики Преслав. Чернокожият мъж, който живее в България от ранната си младост и я обича като всички нас, участва в клуб „Традиция“ и е неизменна част от историческите възстановки, които прави клубът. Макар че ентусиазмът и отдадеността му са огромни, макар че е сред най-активните организатори, той разказва, че няма избор каква роля да играе и обикновено е сред „враговете на българите”. Просто цветът му не е исторически правилен за другата страна.

Темата за равенството между хората е едновременно абсолютна и относителна, абстрактна и конкретна. Едва ли има разумен човек, който да отрича еднаквите права на хората, независимо от тяхната раса, етнос, народност… Това не е въпрос, подлежащ на съмнения. Абсолютното се изразява в неотменимостта на това равенство. Човешките права са еднакви за всички.

И оттук идва относителността. Тя започва от дефиницията на термина „човешки права”, която търпи непрекъснато разширяване. Видната българска театрална режисьорка Лилия Абаджиева го формулира в разговор по темата изключително точно:

„В изкуството, особено в интерпретативните изкуства, свободата е абсолютна“.

Същата тази свобода, за която се водят битки именно от потисканите етноси и раси. В изкуството те не би трябвало да откриват нищо друго, освен свобода. Би трябвало свободно да бъдат избирани – според таланта си, а не според цвета на кожата – актьори и певци. Би трябвало свободно да бъдат интерпретирани всички художествени произведения, с цялата условност на тази интерпретация и в правилен контекст.

Според Лилия Абаджиева „идеята за равнопоставеност става агресивна, подмяната на историята става агресивна“. Този коментар е по повод дискусията в интернет около новия сериал „Ан Болейн“, в който историческата героиня, една от съпругите на Хенри VІІІ, е изиграна от чернокожа жена. Тези думи идват от една от най-смелите и не търпящи ограничения режисьорки, поставила „Хамлет“, „Отело“ и „Ромео и Жулиета“ само с мъжки състави.

„Дори получих писма от фенове, драг куин, които твърдяха, че съм ги вдъхновила с това“, добави Абаджиева.

Същевременно нейното несъмнено широкомислие не я е спасило от казус, в който Комисията по защита от дискриминация се е опитала да я санкционира заради думи, изречени в телевизионно предаване и касаещи чалга звездите на „Пайнер“ – „перхидролени травестити“. Това противоречиво на пръв поглед отношение белязва всички прояви на кенсъл културата, която навлиза у нас с дребни стъпчици. Дребни, защото средата не позволява пълното ѝ разгръщане.

„Неолиберализмът е свръхагресивен“, казва режисьорката, която ни най-малко не може да бъде обвинена в консерватизъм. Според Лилия Абаджиева ние сме твърде далеч от реалностите на Запада, където става дума за вековни натрупвания на гняв поради потисничеството над чернокожите. И действително либералният наратив, който през последните 10 години стана лайтмотив на разкрепостеното мислене в един практически нов свят в цивилизования Запад, понякога стига до крайности, неприложими в други части на света.

Тези дни гледах постановка на Младежкия театър, създадена през 2009 г. Американска комедия, в която едно от действащите лица е чернокож. Вече формираната парадигма на мисълта ми ме накара да подскоча стреснато, когато видях на сцената Стефан Мавродиев в сценичен вариант на „blackface“. Но веднага след това изникна въпросът – а как иначе? В България чернокожи актьори няма. Ако изрично бе търсен по-мургав артист от ромския етнос, това би било по-обидно. Тоест, демонизираното на Запад явление „blackface“, заради което канадският министър-председател Джъстин Трюдо едва не се прости с поста си, в България е само абстрактна мисловна конструкция. Тук нямаме избор.

Сетих се и за атаката в социалните мрежи срещу Болшой театър, който беше нападнат заради факта, че балерините в „Баядерка“ играят с почернени лица. Ами и в Русия тъмнокожите са в недостиг. И ситуацията е съвсем различна от Парижката опера например, където чернокожи балерини са били принуждавани да се боядисват в бяло, за да не „нарушават хармонията“”.

И все пак, може ли ром или турчин да изиграе Васил Левски? В изкуството свободата е абсолютна, припомням думите на Лилия Абаджиева. Значи може. Но този абсолют означава също, че всичко е възможно във всички посоки. Отело може да бъде интерпретиран като бял, като зелен марсианец, като невиждан звяр… Дездемона – също. Единственото, което е от значение, е да не бъде обидно за някой човек или група от хора. Това е единственото истинско правило. Ако ром изиграе Левски с огромен талант, хората ще видят Левски, а не етноса на актьора. Ако талантът не е достатъчен, цветът на кожата ще стане по-съществен от образа на Апостола. Толкова е просто.

И ако някой автор реши да интерпретира историята, без да претендира, че я отразява като последна инстанция, то той има пълното право на това. Стига да постави правилно контекста. С две думи – черна Ан Болейн в сериал е толкова възможна, колкото и бял Иди Амин. Стига да си останат в сериала и той да бъде представен като фикция, а не като екранизация на историята.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах