Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Цветя, по-скъпи от къщи

Холандската лудост по лалетата – първият пример за икономически балон

Най-скъпият през 17 век сорт лале Semper Augustus, изобразен в наши дни от южноафриканската художничка Санти Кронйе - Цветя, по-скъпи от къщи

Най-скъпият през 17 век сорт лале Semper Augustus, изобразен в наши дни от южноафриканската художничка Санти Кронйе

Скоро след началото на ХVІІ в. фламандският художник Ян Брьогел Старши се заема с малък, но красив натюрморт, показващ цветя в стъклена ваза. Маслената картина с ярки, интензивни багри показва разкошна флорална подредба. Нарциси, хризантеми и други цветя се подават от неправдоподобно малък съд, показвайки необикновен изблик на цветове. В горната част на композицията погледът спира на два кръгли цвята, всеки от тях жив и мек като презрял плод. Едното цвете е бледорозово, а другото – драматична комбинация от жълто и червено. И двете са лалета.

Натюрмортът на Брьогел в момента е даден в заем от хонгконгски частен колекционер на Националната галерия в Лондон. Малката, безплатна за посещение изложба в една зала илюстрира две столетия развитие на холандската живопис, започваща с Брьогел. Двадесет и две картини от експозицията включват ярки лалета.

tulip-a

Натюрморт с цветя на Ян Брьогел Старши

Можете да си кажете: „И какво толкова?” Холандските художници са рисували и други цветя, включително ириси и рози. Но в нидерландската република на Седемте обединени провинции от ХVІІ столетие лалетата са имали особена слава. Това е епохата на лудостта по лалетата, така наречената тюлипомания, за която пише и Збигнев Херберт. Спекуланти търгуват луковиците на особено интересни разновидности лалета за невероятни суми в злато, докато пазарът им внезапно рухва. Оттогава насам тревожната сянка на тюлипоманията служи като предупреждение и като първи исторически пример за икономически балон.

Сатира на Ян Брьогел Младши на манията на холандците по лалетата, около 1640 г.

Сатира на Ян Брьогел Младши на манията на холандците по лалетата, около 1640 г.

Корените на проблема

Докато Брьогел Старши работи над натюрморта си между 1608 и 1610 г., балонът още бил далеч от спукване. Брьогел и съвременниците му рисуват цветя, за да отразят новия и необикновен интерес към градинарството, превърнал се в хоби на благородни и богати господа – любители-ботаници с вкус, свободно време и възможности. Един от пионерите в тази област е Каролус Клузиус, създал забележителна ботаническа градина за Лайденския университет в края на ХVІ век. Клузиус притежава в Лайден и частна градина, където посажда личната си колекция от луковици на лалета.

По онова време лалетата, първоначално произлизащи от високите плата на Памир и Тяншан в централна Азия, вече столетия наред са обект на почит и вдъхновение сред обсебените градинари на Персия и Османската империя. Класически източни автори като Омар Хаям са посвещавали на лалетата възторжени стихове и ги сравняват с пламтящи рубини. Но цветето е сравнително ново в Европа. С него е било трудно да се сдобиеш и затова стават предмет на фанатично търсене от учени и ентусиасти.

Клузиус отделя голяма част от последните си години, за да изучава лалетата. Опитва се да разбере защо веднъж на няколко години дадена луковица от проследим произход може да „избухне” – тоест, вместо да продължи обичайната едноцветна поредица, може да разцъфти в безумна феерия от различни красиви багри, напомнящи огън.

Заниманията на холандските тюлипомани имат известен принос към бъдещото развитие на генетиката, но едва през ХІХ в. става ясно, че този прелестен ефект е резултат от вирус. В ХVІІ столетие това не било ясно, така че всъщност заразените луковици, разцъфващи в най-невероятни цветове и форми, са били предпочитани пред здравите и по-обикновени цветя. Ботаниците в Седемте провинции се надпреварват да отглеждат все по-странни и красиви хибриди, известни като „култивари”. Градинарството се превръща едновременно в разпространение на болест по растенията и във форма на абстрактно изкуство. Тази форма на естетизация надминава дори най-смелите фантазии на японските аристократи от императорския двор в Хейан, заети със своята икебана и обич към нетрайната красота на тленния свят.

В началото на ХVІІ век култиварите стават разменна монета между нарастващ брой добре образовани любители, които пренасят модата и извън Холандия. Постепенно това спира да бъде приятелска размяна и става обект на търговия. Мрежата става все по-широка, в нея са намесени все повече пари – и все по-голям риск.

Необичаен интерес

Нарастващият интерес към лалетата съвпада с период на икономически растеж и забогатяване в историята на Обединените провинции, които по онова време доминират в световната търговия и се превръщат в най-богата страна на Европа. Така че не само аристократите, а и заможни граждани – търговци, та даже занаятчии се оказват способни да създават свои малки колекции от скъпи цветя.

Анонимен художник от 17 век е изобразил най-скъпия сорт лале по онова време - Semper Augustus

Анонимен художник от 17 век е изобразил редкия сорт лале Semper Augustus

Към 1623 г. един познавач получава оферта за 12 000 талера (повече от цената на скъпа къща в Амстердам по същото време) за десет луковици от редкия сорт Semper Augustus, най-желаното лале. И отказва.

През 1630-а манията е в разгара си. Хората са наясно, че богатите ценители са готови да плащат баснословни суми за ефимерното удоволствие да видят разцъфнали в домовете си фантастични цветя. Истинските познавачи канят приятели и конкуренти и организират истински тържества по повод очакваното разтваряне на някое особено обещаващо лале. Стига се до заговори и опити за убийство заради най-редките луковици, ценени така, както по-късно ще бъдат ценени редки диаманти. Суровата протестантска етика е отстъпила пред стремежа към екстравагантна красота. Историкът Майк Даш проследява странностите на лудостта и развитието на този пазар в книгата си „Тюлипомания: историята на най-желаното цвете в света и необикновените страсти, възбуждани от него”, издадена през 1999-а.

Един от куриозите на пазара за лалета от ХVІІ в. е, че хората са продавали не самите цветя, а по-скоро луковиците на редки и търсени сортове. Както казва Даш, това е бил тотално фючърсен пазар, защото не се е знаело какво може да разцъфти от всяка луковица. Били са ползвани като истински пари: през 1633 г. има случаи, когато собствеността върху истинска земя е продадена за няколко шепи луковици.

Каруца, натоварена с маниаци по лалетата, картина на Hendrik Gerritsz Pot

Талига, натоварена с маниаци по лалетата, картина на Хендрик Хериц Пот

Повече хора чуват, че техни познати са направили неприлично състояние само от купуване и препродаване на луковици, така че цените продължават да скачат – вече до невъзможни размери. През 1633-а едничка луковица Semper Augustus е успешно продадена за шокиращите 5500 талера. През януари 1637-а същата стига до действително безумните 10 000 талера. Сумата е била достатъчна за пълна издръжка и подслон на цяло холандско семейство в продължение на много години или за закупуването на една от най-скъпите и просторни къщи в хубав квартал на Амстердам, заедно с луксозен екипаж, коне, конюшня и градина – и то по време, когато собствеността върху земя, при това в пренаселена и тясна Нидерландия е била дори по-скъпа откъдето и да е другаде из Европа.

Цветя на злото

Нещата стигат до истерия през 1636-37, когато тюлипоманията стига върха си. Хиляди хора в Обединените провинции, включително най-скромни обущари, дърводелци и тухлари са се включили в трескавата търговия, която обикновено се случва в задимени кръчми (пиенето е част от нетрезвата атмосфера на тази лудост). Някои луковици сменят притежателите си по десет пъти на ден.

tulip5-a

Цветя на Ян ван Хайшъм, теракота, рисувана около 100 години след края на тюлипоманията

Внезапно всичко рухва. През февруари 1637-а пазарът на лалета не издържа и дейността рязко замира. Повечето спекуланти вече не могат да си позволят нереално завишените цени дори на най-обикновените луковици. Търсенето рязко спира и цените падат до една десета от предишните си стойности. Резултатът е финансова катастрофа за мнозина. Споровете върху дълговете продължават с години.

Най-странното е, че рухването пазара за лалета ни най-малко не повлиява на холандската любов към цветята – поне в изкуството. Холандските натюрморти с цветя продължават да се рисуват още два века. Любопитно е, че най-малко изображения на цветя има точно в пика на тюлипоманията през 30-те години на седемнайсетото столетие. Може би поне в този период травматичните спомени от рухването на пазара са били прекалено силни и поне временно никой не е искал да вижда цветя.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах