Цвиля, хълцам и завиждам

Днес изчетох „Лола“. Първо станах към 7, пръжнах джиджи-папа, с което се изкупих за мюсли-маратона от няколко месеца в къщи. После с чавето направих български, математика, френски и английски. Междувременно пуснах три перални (кратки цикли, щото иначе как се успява с планината), правих йога и подредих един гардероб. Следобед отпътувах в командировка. И таман като се бях прегърнала и сама се тупах въодушевено по гърба, установих, че съм една бедна аматьорка.

Всичките тези неща божествената Лола ги прави с едно кръгче, като на виража и се лакира, депилира, урежда с 4 оргазъма и донаписва поредния си гениален текст.

Шегата настрана. Изчетох Лола за три часа, през които цвилих, хълцах, смях се и завиждах люто.
Лола е пътят и истината, и животът. Няма библейска истина, която да не е излязла от клавиатурата й:
Бременна ходих на английски за ембриони – така плодът свиква на този важен език, докато е още в утробата…

За цените на електроенергията: скоро и за да ти ударят електрошок, ще ти трябва държавна помощ…
Как да оцелееш с детски рожден ден в къщи? Като при ядрен взрив. Събираш всичко най-ценно в едно пликче, заключваш се в банята и пускаш радиото много силно. Все някога катастрофата ще отмине и ти ще можеш да излезеш.

Грижата за новата генерация абитуриенти? Много внимавайте какво ви сервират. Ако е сьомга с леко посинели краища и остатъци от руска салата тук-таме, не я пипайте. Тази сьомга е от моя абитуриентски бал…

Майка ми винаги ми е казвала да си нося новите гащи, че ако ме блъсне кола да не я излагам в Пирогов.

А десетте й Фейсбук заповеди?

Не вярвай на лъжепророци и фалшиви профили.
Не пожелавай статуса на ближния си.
Ако имаш два лайка, дай единия на ближния си.
Напиши коментар и ще ти се отговори….

И накрая пророчествата й:

Дори и добре да живееш, имаш съседи.
Всичко е любов, останалото е пари.
Когато свърши кризата и е завършила и реформата, то е логично да свърши и държавата…

Да не говорим за сирийските бежанци и нашето оглеждане в огледалото на тяхната драма. Лола го е описала всичкото години преди да ни се случи последната седмица.

Схващате. Книгата е култова. Лола е саркастична, смешна, умна. Всичко, което (не само балкански сексисти, ами и един куп нормални звездни мачовци) си мислят, че жените-авторки не са. Тя има много и от всичко, за което можете да се сетите. Най-хубавото в някои от текстовете й е, че всяко следващо изречение сякаш е абсурдно несвързано с предишното. Бъка от смайващи парадокси. Ама то в нашата шизофренична действителност това май е най-талантливият начин да се хванат всичките връзки, причини и следствия между абсурдите.

Аз, разбира се, познавам лично „майката“ на Лола. Отпреди доста години. В качеството й на много интелигентна, умна, тиха, кротка, по скандинавски изящна висока блондинка (с още по-шарматно завалено „р“). Истинска. От изчезващия вид. Кой да знае, че отдолу напирала една Тина Фей…

Бедна Лола. Ако този талант беше избухнал в онзи гаден, комерсиален, подреден, жаден за таланти и чувство за хумор свят, може би тази вечер наистина ти, а не Амал щеше да пържиш кюфтета на Джордж Клуни, който щеше да плаче тайно от щастие, че е станал твой трофей…

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич може да прочетете ТУК.