Цял товар с муранско стъкло от XVI в. потънал край Бургас (снимки)

Запазени стъклени съдове от венецианско стъкло са били открити при най-новите подводни археологически проучвания в залива Ченгене скеле до гр. Бургас. Описани са 112 цели и фрагментирани стъклени съдове от втората половина на XVI в. или началото на XVII в., което навежда археолозите на хипотезата, че произведенията са били товар на търговски кораб, сполетян от нещастие.

Проучванията под вода са се провели през юни 2024 г., организирани от Регионален исторически музей в Бургас и проведени от екип на Национален исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов.

Изследвани са общо пет зони, включително една с най-голямата концентрация на стъклени находки до сега. Тъкмо в нея са забелязани множество стъклени съдове, някои напълно запазени. Предположението на учените е, че това е бил товарът на потънал търговски кораб, което е подкрепено и от намерените в областта фрагменти от железни котвени вериги.

Стъклените съдове вероятно са пътували от Венеция. Снимка: Регионален исторически музей в Бургас

Новите находки са важен извор на информация за слабо изследваната тема за потреблението, търговията и производството на стъкло на Балканите през Късноосманския период, убедени са историците. Предполага се, че крехките произведения са пристигнали на територията на днешна България от работилници на остров Мурано, Венеция, който и до днес е известен с ювелирни стъклени съдове. Занаятът на малкия остров води началото си от XIII в., когато венецианската власт нарежда преместването на стъклените работилници като предпазна мярка срещу избухването на големи пожари в процеса на работа. От тогава Мурано е дом на стъкларите.

Фрагментите от стъклени предмети от морето край Ченгене скеле започват да се изследват по-задълбочено едва през 2020 и 2021 г. Зоната със стъклени находки е с площ от около 15 дка с каменисто дъно, дълбочината е 2 – 2,5 метра. Най-достоверната теория до момента е, че стъклата са изсипан товар от лодка или кораб по време на буря и силно вълнение, което допълнително е засилено от плитчината и стърчащите скали.

310 фрагментирани и цели съдове са извадени през годините от въпросната зона край Бургас. Снимка: Регионален исторически музей в Бургас

По време на проучванията по-детайлно е проучена и зоната, където се е намирал късносредновековния пристан Ченгене скеле, на 1 км югозападно от днешното Рибарско селище. Пристанът е често коментиран в запазените писмени сведения на европейските дипломати от XVIII-XIX век. На сушата от тази зона започва местността Кюмюрлука – място, от което преди 100-200 години са се товарели дървени въглища.

При огледа е открита концентрация на фрагменти от късноантични и средновековни амфори. От средновековните предмети са разпознати части от амфори тип III по Гюнсенин с датировка XII-XIII век – доказателство за хилядолетната традиция в усвояването на тази част от залива за товарно-разтоварни дейности.

На запад от зоната със стъклата се забелязва керамично струпване с фрагменти от елинистическа строителна и битова керамика. Сред по-интригуващите находки, открити там, са малък оловен щок от римската епоха и каменна рибарска тежест.

Проучена е и зона от около 400 кв. м около нос Чироза, но там е установен голям нанос от пясък и видимостта при огледите е била ниска. Забелязани са единствено фрагменти от елинистическа строителна керамика и каменни бойни ядра.

Районът е богат и на керамика. Снимка: Регионален исторически музей в Бургас

Междувременно продължава търсенето на т. нар. манастирско пристанище на остров Св. Анастасия. Зае него споменава историкът Иван Карайотов, според когото средновековният метох „Свети Георги“ се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище, обслужващо остров Света Анастасия. Сведения по темата се откриват в ръкописа от 1884 г. на бургаския възрожденец Стоян Шивачев, който пише, че „на изток то (Ченгене скеля) граничи с малкия борун Чокаля, гдето е и манастирското малко пристанище и манастирския метох и кория… В старо време този манастир бил много по-благосъстоятелен отсега и тогава освен множеството впрегатен и за подвоз едър добитък имал и малка една марина – малки и големи лодки и каици и много гости от риболовци, от които днес има още няколко“.

При подводния оглед през юни в залива са намерени фрагменти от керамични съдове от XVIII-XIX век, както и части от късноантични амфори. Открит е и железeн рог от котва. Проучванията ще продължат и в следващите археологически сезони.

Голяма част от съдовете не са оцелели в цялост до наши дни. Снимка: Регионален исторически музей в Бургас

Изглед от птичи поглед към Ченгене скеле. Снимка: Регионален исторически музей в Бургас