Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Цяла Русия е един пиещ Хамлет

Писателят Фазил Искандер, починал на 31 юли, за Сталин, Русия, жените и собствената си смърт

Фазил Искандер (1929  - 2016) - Цяла Русия е един пиещ Хамлет

Фазил Искандер (1929 - 2016)

Не можем да си представим историята на руската литература без Фазил Искандер, този „руски Маркес“ и неговия „Сандро от Чегем“, в който поколения читатели се потапят като в „100 години самота“. Искандер, напуснал ни преди дни – на 31 юли – е роден на 6 март 1929 г. в Абхазия от майка-абхазка и персийски баща. От най-ранна възраст расте, слушайки абхазка, руска, грузинска, мингрелска, арменска, турска реч, но за себе си винаги казва, че е руски писател. Произведенията му са преведени на всички европейски езици, както и на китайски и японски. Фазил Искандер е не само велик писател, но и мъдър, оригинално мислещ човек. „Лента.ру“ събра негови остроумни изказвания по различни поводи.

За детството

Именно в детството животът се възприема най-просто и естествено, в детството се формират възгледите, които ни съпровождат през целия живот… Вземете романа „Сандро от Чегем“. Неговата основа са моите детски впечатления.

„Сандро“ е произведение и за съвременността, и за детството на човечеството. Струва ми се, че това съединение носи чувство за правдивост и чувство за хармонична завършеност, по което тъгува всеки човек.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Дълги години живях в Сухуми, който по това време беше много своеобразен град. Своеобразието му се изразяваше в неговата изключителна многонационалност и пъстро многоезичие. Тук можеше да се чуе абхазска, руска, грузинска, мингрелска, арменска, турска реч. Звучеше и персийски език… И целият този многоезичен мираж се сливаше за мен в единна не просто звукова, но и смислова симфония.

За литературата

Мисля, че писателят трябва да стои далеч от алкохола. Винаги съм писал в трезво състояние.

Волята за доброта и смисъл трябва да има предимство пред всички житейски абсурди. Не трябва да забравяме афоризма на Шопенхауер: „Който мисли ясно, той и се изразява ясно“.

Съвременна проза е превзета от жени, пишещи детективски истории. Това не е сериозно. Те се държат с читателите като с мъжете: за тях е по-важно да не да бъдат разбрани, а да създадат настроение.

Хуморът е радостта от живота, останала след изваждането на глупостта. Ние се радваме на хумора, осъзнавайки глупостта, дори и ако след изваждането на глупостта не остане нищо освен разума. Но в Божествения смисъл, това е най-важното.

За жените

У жените повече от всичко ценя срамежливостта. Това е красотата. Основата на женствеността не е външния вид, а повишеното чувство на срам и съчувствие към другите.

Някои жени, когато са болни, стават нежни. А няколко дни по-късно изведнъж започват да подвикат от леглото. О! Значи оздравяват!

Една жена трябва да изпитва преувеличен страх от тъмното, плъховете, бурите, лоши сънища, лошо предчувствия. Това буди у мъжа влечение към нея, смелост, чувство за отговорност. Мъжете на смелите жени винаги имат объркано изражение.

Да пишеш, означава да редактираш живота така, че в него да може да се живее. Което и правя.

Крайната задача на литературата, както и на религията, е очовечаването на човечеството.

За обществения живот

Общественикът е несмирил се неудачник. Нещастните държави се познават по голямото количество общественици.

Политиката и съвестта са несъвместими.

Идеалното общество е невъзможно, защото човек по природа не може да бъде идеален.

Няма колективна отговорност, отговорността винаги е винаги лична. Да се изчервиш от срам, можеш само лично. Колективите не се изчервяват от срам.

Грандиозността на измененията или катастрофите им придава смисъл за неопитния ум. Например човек, запалил един дом, се възприема като полудял, а човек, запалил много домове, ражда у нас мисълта, че може би смята да построи на мястото на изгорените нови домове, по-хубави от старите.

Глупостта подлежи на осмиване, не за да бъде изтребена – глупостта е неизтребима. Това се прави, за да се поддържа духа на разумните.

Покрай Маркс ние всички се заблудихме, че икономиката е базата, а всичко останало е надстройка. Хилядолетният опит на човечеството, както и всички световни религии потвърждават, че всъщност е точно обратното: именно съвестта е базата, а икономиката — една от най-важните надстройки.

Сталинизмът е страшен не само, защото доведе до гибелта на огромен брой хора. В негавата атмосфера се появиха нов тип хора – хора на злото. Без да носи нищо нито на страната, нито на хората, това зло създаде условия, при които най-бездарната част от нацията получи най-големи шансове да се изкачва по социалната стълбица.

Днес класовата борба се превърна в касова борба. От Декларацията за правата на човека ние стигнахме до декорацията на правата на човека.

В СССР да останеш порядъчен беше по-лесно: в онези години злато имаше ясно очертани граници. Ако някой ги нарушаваше въпреки съвестта си, той поне осъзнаваше какво твори. Днешната зло е неясно, мъгливо и затова много по-опасно.

Креслоносците окупираха Русия.

Ако се присмиваме над недостатъците на страната, значи страната все още може да оздравее. Ако не ни се ще да се смеем, значи страната вече е загинала. Никой не се присмива на загиналите.

Цяла Русия е един пиещ Хамлет.

Патриотизмът е театър, в който се влиза без билети. И всеки зрител има шанс да стане актьор. Точно затова едни се тълпят на входа, а други се смущават и отминат.

За абхазо-грузинсккия конфликт

Ще могат ли абхази и грузинци да живеят мирно и заедно? Защо не? Зависи само от тях самите. Но все пак ще им е по-добре, мисля аз, ако не са в една държава, а като добри съседи. Обидите трябва да се прощават.

Моят селски чичо дружеше с мингрелец, живеещ недалеч. Бяха близки приятели, най-близки. Чичо знаеше мингрелски език, онзи знаеше абхазски, така че между тях нямаше прегради. Днес се досещам, те са били сред най-умните и така са се намерили един друг.

За главното

Когато вече си съвсем близо до собствената си смърт, мисълта за това, че цял живот си се трудил, успокоява.


По материали от „Российская газета“, „Комсомольская правда“, „Огонек“, Esquire, „Абхазская интернет-библиотека“, „Аргументы и факты“, „Медведь“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах