Цялото лято, събрано в бутилка вино от глухарчета

„Престанах да се чувствам посредствен, уязвим, смъртен. Откъде нахлу в мене тази мощна радост? Давах си сметка, че тя беше предизвикана с вкуса на чая и масленката, но ги надхвърляха далеч…“
Марсел Пруст, „По следите на изгубеното време“

„По следите на изгубеното време“, великият роман на Марсел Пруст, изследва емоционалната памет. В първата част, „На път към Суан“, разказвачът потапя в чая си малките френски курабии – и това го връща в миналото, за да преживее отново забравен момент на изключително удоволствие. За Пруст ароматите и вкусовете предизвикват спомените. 

Нещо такова ще опита да пресъздаде у книгоманите сборникът „Литературен гастроном“, в който изд. „Милениум“ ни сервира реални и фантазни ястия от прочути приказки, през романи от задължителната литература, до криминалета и фантастика. Това гурме за книгомани провокира въбражението ни с някои уж незначителни моменти от знаменити произведения – едни ще ни разсмеят, други ще ни върнат в детството, ще ни припомнят красив спомен, когато някоя книга е станала част от живота ни, а трети ни въвеждат в един нов свят и може да събудят сред нас голям кулинар. А какъв ресторант би могъл да вдъхнови тази книга!

На всяко ястие „Литературен гастроном“ посвещава отделна тема, която включва справка за автора, откъс с момента, в който се споменават избраните едно или повече ястия (не е пропуснато името на преводача на български език!), след което е изнамерена и поместена самата рецепта. Събрани са рецепти от над 100 прочути творби, в които храната и кулинарията са неделима част от повествованието – на автори като Бокачо, Даниел Дефо, Пушкин, Дюма, Гогол, Дикенс, Жул Верн, Марк Твен, Чехов, Пруст, Джек Лондон, Агата Кристи, Стайнбек, Астрид Линдгрен, Селинджър, Бредбъри, Клавел, Керуак Вонегът, Капоти, Маркес, Мураками, Ишигуро, Толкин, Джоан Роулинг, Джордж Р. Р. Мартин… Срещаме се отново с редица герои чрез техните кулинарни предпочитания и излияния – елфическите питки на Билбо Бегинс, бриоша на Поаро, доматената супа на Мегре, спагетите на Дон Корлеоне, печената костенурка на Робинзон Крузо, блан-манже от бала у Ларини в „Евгений Онегин“, варената кокошка на Портос, „короната на гозбите“ – пастета „Сюзерен“ на Джуджето Дългоноско, блините на Чичиков от „Мъртви души“, рибената плакия от „Моби Дик“, баничката със стафиди на Алиса, тортила с боб и кайма от „Тортила Флет“…

Както се посочва в „Гастронома“, истинският разцвет в литературното претворяване на храната и на готварското изкуство настъпва в Ренесанса. В Просвещението кулинарните описания в книите са начин да се разшири кръгозора на читателите, в творчеството на критическите реалисти гастрономията е социален, а не индивидуален белег, романтиците я споменават по-рядко и главно като антитеза на душевните търсения и терзания. Нерядко яденето в литературата се използва за придаване на атмосфера или достоверност на действието.

В книгата са намерили място и любимите манджи на героите от българската литература – пълнено агне и греяна ракия от „Българи от старо време“ на Любен Каравелов, точена баница от „Преспанските камбани“ на Димитър Талев, гювеч от „Под игото“ на Иван Вазов, пъстърва на скара от „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, печената тиква на Душко Добродушков на Елин Пелин, дърпаната баница на Чудомир.

Прелестна разходка през вкусовете и гастрономичните удоволствия в литературата предлага тази книга – и провокира не само спомените ни, но пали и апетита ни за още четене. Нищо по-малко от „браво“ не заслужава съставителката Галина Иванова! За жалост, впечатлението от прецизната ѝ работа е в конфликт с лошия вкус на корицата и цялостния дизайн на изданието.

Предлагаме Ви откъс от „Литературен гастроном“.

Вино от глухарчета ала Рей Бредбъри
Откъс от Втора глава на „Вино от глухарчета“ (превод: Жени Божилова)

„Слязоха в мазето с дядо си и докато той отделяше цветенцата от стеблата, те се вгледаха в цялото изминало лято, подредено по полиците и пробляскващо в неподвижни потоци – в бутилките с вино от глухарчета. Номерирано от едно до деветдесет и някое, шишетата от доматен сок, почти всичките вече напълнени, грееха в здрача на избата, по бутилка за всеки преживян летен ден.

– Ех, какъв чудесен начин да се съхранят юни, юли и август. Гениална работа.

Дядо им вдигна глава, позамисли се над думите и се усмихна.

– Във всеки случай по-умно, отколкото да скътваш разни неща на тавана и там да ги забравяш завинаги. Така поне можеш посред зима за миг или два отново да преживееш летния ден, а изпразнят ли се бутилките, тогава вече лятото си е отишло наистина, не е оставило подире си нищо, над което да се вайкаш, никакви сантиментални парцалаци, над които да се препъваш през следващите четиресет години. Чисто, бездимно, полезно – това е то, виното от глухарчета.“

Вино от глухарчета

Необходими продукти:

1100 г цветчета от глухарчета
1800 г кафява захар
3 лимона
4,5 л вода
1/2 пакетче мая
1 филия препечен хляб

Начин на приготвяне:

Глухарчетата се варят 20 минути в посоченото количество вода и с горещата течност се залива захарта. Лимоните се обелват от кората, разрязват се на половинки и се отстраняват семките. Прибавят се към ликьора. Маята се разпределя върху хляба и когато течността изстине до телесна температура, в нея се потапя хлябът. След 2 денонощия хлябът се изважда, а виното се налива в бутилки, към всяка от тях се прибавят парченца кора от лимон. Бутилките са затварят плътно и отлежават половин година.