Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Туин Пийкс: Добре дошли в кошмарите на Дейвид Линч!

Неочаквани изблици на насилие в първите два епизода от третия сезон на сериала, които изглеждат зашеметяващо дори на фона на днешния телевизионен ландшафт

В тези първи два епизода Черната ложа повече отвсякога преди напомня на Ада, който символизира.  - Туин Пийкс: Добре дошли в кошмарите на Дейвид Линч!

В тези първи два епизода Черната ложа повече отвсякога преди напомня на Ада, който символизира.

Внимание! Следва текст, който разкрива част от съдържанието на първите два епизода от третия сезон на сериала „Туин Пийкс“. 

Ако преди десетилетие, откогато датират първите ми спомени, свързани с мистериозния град Туин Пийкс, някой ми беше казал, че след 10 години ще пиша текст за току-що дебютиралия трети сезон, щях да си разлея кафето. Но премиерата на първите два епизода беше тази нощ и все още опиянен от видяното категорично мога да заявя, че любимият ми сериал се завърна. Не толкова с гръм и трясък, нито пък с черешов пай и забавни коментари за качеството на кофеинови напитки, колкото с подозрителни затишия, изстискали всичкия въздух от дробовете ни и с неочаквани изблици на насилие, които изглеждат зашеметяващо дори на фона на днешния телевизионен ландшафт.

За пръв и последен път в идните няколко седмици ще заявя очакванията си, че Дейвид Линч отново ще внесе свежа глътка въздух в телевизията, като извади на показ най-съкровените си сънища и ужасяващи кошмари. За щастие, първи епизод изглежда и звучи като заявление от страна на режисьора, че този път има пълен контрол над най-малкия детайл (включително и смазващия звуков дизайн) и това е единственият сигнал, от който се нуждаем, за да забравим всяка тревога, относно развитието на сезона. В сигурни ръце сме и несъмнено ни очаква пътешествие, едновременно прекрасно и причудливо.

Най-специалната характеристика на „Туин Пийкс“ винаги е била неговата неправолинейна структура, разчитаща основно на интуицията на зрителя. Въпросът не е толкова какво се случва, колкото как ни кара да се чувстваме. И макар първите два часа да предлагат както шокиращото въздействие на коварния двойник на агент Купър, така и трогващо забавните полицай Анди и Луси, най-осезаема е произтичащата от отминалото време тъга. За мен най-осезаемо това се усети в ролята на Катрин Коулсън. Във великолепната поява на Маргарет „Жената с дънера“ Лантерман няма капка преиграване или поза и несъмнено това отчасти се дължи на факта, че сцената ѝ е заснета малко преди смъртта на актрисата през 2015 година, вследствие на дългогодишна борба с рака. Показването на всички познати образи 25 години по-късно гарантира една автентичност, с която никой друг сериал до днес не можеше да се похвали.

В тези първи два епизода Черната ложа повече отвсякога преди напомня на Ада, който символизира. Лиланд, Лора и Купър са впримчени в собствено limbo, лабиринт със самостоятелни физични закони, самотата на който имат възможност да споделят само за миг, разтегнат до краен предел от задушаващата тишина и почти неподвижната камера. Какво точно представлява електрическото дърво с растяща плът (поразително напомняща на бебето в „Гумена глава“) на върха си не е ясно, но очевидно има понятие докъде се простират границите и силата на ложата, понеже обяснява на объркания федерален агент положението, в което се намира.

Така стигаме до най-важния момент, разрешаващ прословутия cliffhanger, с който завърши втори сезон. Да, двойникът на агент Купър е неузнаваем и подозрително напомня на Боб, а първата му поява по тъмните горски пътеки и под гърмящия музикален акомпанимент е най-смразяващата сцена, която съм гледал тази година. Няма да се учудя, ако Кайл Маклоклан направи ролята на живота си през тези 18 епизода. Дългата гарвановочерна коса, едва доловимите смущения в гласа, непроницаемите очи и противоестествената мощ, която излъчва, са диаметрално противоположни като внушение с добрия стар агент Купър. Изглежда през цялото време Черният Купър сее хаос и смърт по света, воден „не от нужда, а от желание“, както сам твърди пред Рей и Дария.

След натуралистично показаната смърт на Дария, Купър се свързва с Филип Джефрис – федералния агент, изигран от Дейвид Боуи в „Огън, следвай ме“, където изчезва безследно. Неясно откъде, Джефрис знае, че обладаният Купър се е срещнал с майор Гарланд Бригс. (Майорът е автор на досието, което представлява цитираната по-горе „Тайната история на Туин Пийкс“ и в последните ѝ страници разказва за срещата си с един променен Купър, като описва съмненията си, че това е двойник на „човека, който започвах да опознавам“. Досието завършва с думата *П*О*М*О*Щ*). Явно Джефрис, където и да се намира, също е бил под влиянието на Боб, но предстои да разберем повече по въпроса. Смеем ли да се надяваме, че ще научим и нещо за едно от най-неочакваните и слабо изяснени изчезвания в поредицата – това на специален агент Честър Дезмънд в „Огън, следвай ме“?

Разгледаните дотук моменти обаче са свързани с познатите стари герои и мястото, на което се намират днес. А кой е младежът в Ню Йорк, чиято работа е да гледа и заснема стъкления куб? Каква е самоличността на билионера, който го е назначил? Някаква проява на електрическото дърво ли причини бруталното убийство на двойката? Под въздействието на Боб (или на друго демонично присъствие) ли е бил директорът Бил, когато е убил библиотекарката? Защо горката стара Сара Палмър продължава да пуши цигара след цигара, сякаш утрешният ден не съществува?

Тепърва предстои да видим Големият Ед, Нейдин, Норма, Боби, Одри, инспектор Коул и Албърт, така че засега можем само да спекулираме. Но от последните 5 минути, където режисьорът ни върна обратно в познатия „The Big Bang Bar” от „Огън, следвай ме“, можем да извлечем две важни отправни точки за идните епизоди. Първото се отнася до Шели, която явно е доста объркана, щом твърди, че Джеймс винаги е бил готин. Всъщност е точно обратното! А второто и по-значимо е, че като тон тази последна сцена изключително напомня на предните два сезона и следва да ни напомни, ако не и просълзи, че един от най-уникалните и обичани сериали в историята се завърна.

Добре дошъл обратно, Дейвид Линч!


Източник: Operation kino

Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах