Софийски международен панаир на книгата

Тук не е Рио де Жанейро

Софиянци често изразяват отношението си към паметника на съветската армия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Тук не е Рио де Жанейро

Софиянци често изразяват отношението си към паметника на съветската армия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Още от деветдесетте години има решение на столичните общинари да бъде демонтиран паметникът на съветската армия. Решение има, демонтаж – не. Междувременно се явяват идеи и проекти, поне десет, за трансформация на паметника. Покойният скулптор Александър Дяков предлагаше на мястото на войника с шмайзера да има фигура на Разпнатия Христос. Не стана, както обичаше да казва и Остап Бендер – тук не е Рио де Жанейро!

Сега арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите, излезе с две предложения. Първото: паметникът да се запази, но на мястото на войника с шмайзера да се вдигне гербът на България. А отпред – надпис:

„България над всичко!”.

Изглежда тази идея е срещнала отрицатели и подиграватели в социалните мрежи, където се води дискусията, та архитектът лансира втора, доста по-авангардна идея: паметникът да бъде погребан под саркофаг, а отгоре да бъде натрупана пръст и оформен хълм със зеленина… Нещо като наш, софийски Еверест – да става и за алпинизъм.

Вижте още: АРХИТЕКТ ПРЕДЛАГА ПОГРЕБЕНИЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

Хубаво е, че още има предложения и дискусии, макар и вече само в социалните мрежи. Това означава, че софиянци не са се примирили с бетонната грамада, издигната в чест на чужда армия, която не ни е освобождавала, а обратното – окупирала.

Тук Остап би се обадил за втори път: „Идеи има, но бензин няма!”. Защото бензинът, както и газът идват от изток. А се задава и „мирният атом” на АЕЦ „Белене”.

Заради тия зависимости у нас в момента няма политик, който да поеме отговорност за демонтаж. Защото демонтажът сигурно ще ни скара с Кремъл. Там, знаете, са много чувствителни към паметниците и символите на величието си. Руснаците даже обмислят закон, който да подвежда под отговорност всеки, дръзнал да посегне на руско-съветски паметник. Как това ще става извън руската територия, още не е ясно… Но предупреждението е в сила. Затова арх. Борислав Игнатов да не се чуди, ако му се наложи да иде до Москва, а не му дадат виза. Да внимава за „новичок”, когато си пие кафето… И да не забравя, че руският посланик у нас се казва Макаров – съвпадението на фамилията с пистолета може и да е случайно.
Та за софиянци имам лоша новина: паметникът няма да бъде демонтиран!

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)

Но има и добра новина – метрото. Точно там отдолу, метрото прави завой и вибрациите работят… „Ледът се пука!” – за трети път цитирам Остап. (Бих сложил него на паметник, вместо солдати и автомати.)

Във вибрациите сега е надеждата! И всеки път, когато мина през градинката, поглеждам нагоре към шмайзера – той ще падне първи!

Падне ли шмайзерът му, след него ще скочи и солдатът – така метрото ще стори онова, което никой български политик няма куража да направи вече трийсет години.


Източник: в. „Стършел“