Повече от пет века Давид на Микеланджело очарова света, изваян от един 26-годишен скулптор на върха на своята кариера. В продължение на вече 150 години шедьовърът може да бъде видян в Галерия „Академия“ във Флоренция, поставен в специална ниша с естествена светлина, където всеки посетител да преживее неповторима среща с библейския герой в зависимост от късмета си и атмосферните условия навън.
Днес приеман за модел на перфектния мъж, Давид е можел и да не достигне до наши дни със същото великолепие, което познаваме днес. Когато е поръчана през 1501 г., скулптурата е замислена за декорация на флорентинската катедрала, но през 1504 г., след като Микеланджело поставя финалните щрихи, комисия преценява, че произведението ще стои най-добре на открито, пред входа на Палацо Векио, като символ на мощната и независима Флоренция. Откриването е на 8 септември 1504 г. пред погледите на гордите жители на града.
Висока над 5 метра и тежаща около 5 тона, скулптурата е имала позлатени елементи, като венецът на главата на Давид и прашката в едната му ръка.
Чак 338 години по-късно, през 1842 г., скулпторът Лоренцо Бартолини е първият, който обръща вниманието на местната власт към съхранението на творбата и отбелязва, че „тази великолепна статуя се разгражда от времето и желанието ни е да я запазим“. Освен това с годините центърът на тежестта на колоса е бил изместен напред, което води до няколко миниатюрни пукнатини, видими по краката. Години наред по случая няма развитие и така до 1866 г., когато комисия от експерти преценява спешността и необходимостта от опазването на Давид. През 1872 г. най-сетне се взима решение скулптурата да напусне оригиналното си място на площада и да влезе на закрито.
Емилио де Фабрис, един от най-уважаваните флорентински архитекти, е натоварен със задачата да измисли музейно пространство в Галерията на Академията в града, достойно за Давид. Архитектът създава „истинска трибуна в чест на върховния творец“ – овална, почти храмова ниша със стъклен купол за естествена светлина.
След години на мудни административни решения, Давид най-сетне е готов да се нанесе в новия си дом. За целта Де Фабрис и жп инженерът Франческо Пора създават специален вагон от желязо и дърво (подготвителен модел може да се види в къщата музей „Буонароти“). Превозното средство се движи на четири колела по релси и заедно с товара си тежи 19 тона. Преместването започва на 30 юли 1872 г. и трае цели седем дни предимно между 4 и 11 ч. сутринта заради жегите. Епичната битка по преместването на библейския герой е проследена с голям интерес в града и отразена с патос в местните вестникарски издания, пише италианското издание „Finestre sull’Arte“.

Преместването на Давид на Микеланджело се случва в специално пригоден вагон и е широко отразено в пресата. На снимката: Изрезка от Nuova illustrativo Universal от 18 януари 1874 г.
Давид влиза в Галерията на Академията през отвор, направен в стена до входа на сградата. Последната бележка по операцията гласи:
„Петък, 8 август. Възстановен и спуснат на основата, където ще стои, докогато Бог желае“.
Днес, точно 150 години по-късно, от Галерия „Академия“ отбелязват този вълнуващ момент, като представят скулптурата в нова светлина. В случая изразът се използва буквално – от институцията са инсталирали нова система с LED осветление, а стъкленият купол е бил основно почистен, за гарантира различен поглед към произведението в зависимост от времето навън.

Стъкленият купол позволява на посетителите да видят различна версия на скулптурата в зависимост от деня навън. Снимка: Galleria dell’Accademia
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение