Тук властват Котките, мяу

Опасен разбойник броди през последните дни в района на Двореца на културата в София. Описанието му е точно – висок, слаб, риж и с рошави мустаци. Никой обаче не може да потвърди със сигурност, че го е виждал. Органите на реда предупреждават: престъпникът е неуловим, а всички котки около НДК са притихнали от ужас. Защото Макавити може да изникне отвсякъде и също толкова бързо да се изниже от местопрестъплението. Все пак снощи зрителите на мюзикъла „Котки” успяха да го видят на сцената. Първо рижият разбойник зловещо се появи сред публиката, облян от кървави багри, после наплаши милите мацки на сцената. Твърди се, че е част от спектакъла, поне поетът Т. С. Елиът има такъв герой в книгата си „Популярна книга за Котките от Стария опосум”. И все пак: бъдете нащрек.

Да попаднеш на представлението „Котки” е като да се озовеш във фантастичен сън – да се смалиш и изпаднеш през близката шахта в канализацията на подземния свят, който съществува във всеки град. Там има огромни гуми от коли, гигантски чадъри и обувки, кенчета от бира и кока-кола, нанизи от перли и дори бельо. Там властват котките, също както и над земята (с това коткоманите са абсолютно наясно). Те са различни – има ловки крадци, благи и мързеливи дунди, уличници-прелъстители, железопътен котак, без който не може да тръгне нито един влак, театрални звезди, а над всички властва Старозаветния котарак.

В мюзикъла на Андрю Лойд Уебър се появява още един персонаж, който не съществува в книгата на Елиът – Гризабела – тъжна, проскубана и отритната от себеподобните си котка. Тя била спойката, нужна на композитора, за да направи спектакъла. Получил я е като недовършени стихове, изпаднали от книгата, от вдовицата на поета. Арията на Гризабела Memory е основна в мюзикъла и е рефренът, който си тананика всеки, който си тръгне след спектакъла.

Да попаднеш на представлението „Котки” е като да се озовеш във фантастичен сън.

Първият спектакъл на „Котки” пожъна феноменален успех пред българската публика в четвъртък вечерта. Билетите за шестте представления свършиха още преди месеци, но предварителният интерес беше презадоволен – никой у нас, освен тези, които са го гледали в чужбина, не е присъствал на подобно грандиозно зрелище преди. А декорът дори беше статичен през повечето време. Вниманието обаче беше заковано върху сцената и около нея, когато танцьорите котки се шмугваха между редовете.

И дори антрактът не разсея вълшебството на съвършената симбиоза от декор, светлини, добро озвучаване и танци. Децата се бяха скупчили до сцената и ококорени внимателно докосваха струпаните огромни предмети – защото нито една играчка не може да се сравни с „отпадъците“ по тази сцена.

В края на двучасовия спектакъл изправените на крака почитатели на мюзикъла се споглеждаха усмихнати и не спираха да се надяват, че отнякъде отново ще се появи някоя шарена опашка.

„Котки“ ще се играе в зала 1 на НДК още на 12, 13 и 14 май от 20 часа, както и от 14 часа на 13 и 14 май.

Бел. авт. – спектакълът е без субтитри, но пред залата се продава двуезичното издание на книгата на Елиът, по което може да се следят думите.