Турският пианист, избрал България заради Людмил Ангелов

Мнозина от българските музиканти мечтаят за образование и кариера в чужбина, да свирят там, където ще бъдат истински оценени. Един турски пианист със сходни надежди избира да учи у нас. Доач Бездюз пристига в България преди 4 години, за да учи пиано при Людмил Ангелов. А от тази година е ученик по дирижиране на Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония.

Въпреки че е все още студент, през тази година Бездюз е излизал на най-престижната ни концертна сцена за класика два пъти – за камерен клавирен рецитал с произведения на Лист, Рахманинов, Бетовен и др. през май, и на събитие, посветено на 100-годишнината от рождението на Астор Пиацола през юни. Защото Зала „България“ се радва на лукс в сравнение със света по време на пандемията и работи почти без прекъсвания, като изключим периодите с тежки ограничения.

Бездюз няма роднини в България и решението му да учи в София изглежда озадачаващо, предвид факта, че родителите му са добре реализирани музиканти в родината си. Баща му Бюлент Бездюз е прочут оперен певец, партнирал си с международни творци от ранга на сър Колин Дейвис и Владимир Юровски. Майка му преподава цигулка и дирижира хор.

За да разберем мотивите за избора на младия пианист, поканихме 22-годишния Доач Бездюз на разговор, за да сравним отношението към високата култура у нас и в неговата родина и да сподели къде се чувства по-добре един човек на изкуството. Говорим на български – за тези няколко години музикантът е усвоил езика ни добре, аранжиран с интересен акцент и със симпатично притеснение, когато попадне на непознати за него думи като „наблюдения“.

Бездюз е роден в Мерсин, Турция. Музикалното си образование започва в Държавната консерватория към Мерсинския университет. В периода 2013 – 2015 г. учи в гимназията за музикално-сценични изкуства към Университета „Билкент“ в Анкара. През 2017 г. завършва гимназиалното си образование в Мерсинската консерватория. Годината е ключова за него – в 12. клас Доач започва да обмисля вариантите си за обучение в чужбина и е в търсене на „много добри учители“. Разглежда няколко варианта – Германия, където учи сестра му; Австрия, която го впечатлява със своята уреденост… Но се случва нещо неочаквано. Бездюз разбира за концерт на Людмил Ангелов в Адана, на около час път от родния му Мерсин. Отива като зрител, а след концерта маестрото отделя време, за да чуе изпълненията на възпитаниците от Консерваторията в града. Макар и да не учи в Адана, пианистката Цветелина Тунтева, преподавателка по пиано в Държавната консерватория, с която Бездюз периодично работи, ги запознава. Турското момче е впечатлено от подхода на Ангелов и се записва на негов майсторски клас. Провеждат няколко часа заедно, които са решаващи – Ангелов го убеждава да запише бакалавърска програма в София, в Нов български университет. Така започва новата глава от живота на Бездюз.

„Това беше правилно решение за мен, много съм доволен, че дойдох да уча при маестро Ангелов – споделя пианистът. – При нас не е важна само дипломата. Трябва да имаш много добър учител, когото да следваш. Людмил Ангелов е много добър музикант, пианист и преподавател и промени много неща при мен.“

На Бездюз тази есен му предстои дипломен семестър по пиано и още уроци по дирижиране от Найден Тодоров. Разбира се, надява се и на още концерти, повече на такива с негово участие, но и на големи имена:

„Когато ходи на концерт и слуша добри музиканти и изпълнители, човек забравя за пандемията, не усеща, че носи маска. Приятелите ми от Турция като видяха в социалните мрежи, че имам концерти, ми писаха да питат как става това“.

Не се оплаква от заетостта си през 2021 г., благодарен е и за възможността да слуша популярни музиканти и изпълнители в Зала „България“, защото от тях също научава много.

Не избира България заради България, но в първите месеци след преместването си отбелязва, че има добри музиканти, възпитаници на старата школа. Предполага, че това е някакъв „положителен остатък от руското влияние“ в страната ни, подобно на архитектурата.

„Хората, които съм слушал и с които съм се срещал, са с много потенциал. Много обичам да слушам Евгени Божанов, от цигуларите харесвам Светлин Русев, Веско Ешкенази… Сещам се и за имена от операта – Александрина Пендачанска, Соня Йончева, Божидар Божилков, а от старите – Борис Христов.“

Изтъква, разбира се, и композиторите – най-голямо впечатление са му направили произведенията на Панчо Владигеров и на Димитър Ненов. Според него тъкмо добрите музиканти са част от причините защо един човек на изкуството живее по-добре в България, отколкото в Турция.

„В България за мен има повече възможности – обяснява той. – Концертите тук ми направиха силно впечатление, може би заради това, че имате много добра школа. Ако трябва да сравнявам, младите пианисти тук са по-добри, но те отиват в чужбина, защото имат повече шансове. Стандартът тук е нисък, не е и лесно да се изкарват пари с изкуство в България, но българската публика ми харесва повече.“

Има и друга мотивация – в последните години светът следи събитията в Турция с възмущение и тих ужас. Това лято се навършват три години, откакто влезе в сила президентската система на управление на Реджеп Таип Ердоган. Според данни от 2021 г., поместени в немския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, безработицата в страната е достигнала 27%. Рекорд бележи процентът на незаетите младежи – 42. Статистиката сочи, че 16 млн. турци живеят под прага на бедността (населението на страната е около 82 млн.). Същевременно съветите на президентската двойка към гражданите е „да намалят порциите си“.

„Смешно и неуважително е те да коментират как да живеят другите – казва Доач. – За хората на власт животът е прекрасен, имат много къщи, много коли, не знам и аз защо е всичко това. Турция е единствената държава, чийто държавен глава има между 8 и 15 частни самолета, не съм сигурен за точната бройка. Според Ердоган другите държави ни завиждат, това гласи официалната пропаганда. Но като пътувам в чужбина и виждам другите държави, Турция вече не ми прави впечатление.“

Първоначално Бездюз побърза да отговори, че не иска да говори за политика и не я следи, защото го „напряга“ и „когато мисли за политика, започва да се притеснява“. Политически детокс той упражнява най-вече преди концерти, но все пак споделя за това, което го възмущава:

„За туристите в Турция в момента е прекрасно, лирата падна много и идват много хора на ваканция и екскурзия. Но ако работиш там… Същото е в България – по-удобно е да работиш в чужбина и да се върнеш на почивка в родината си. Но там е страшно в момента, левът се умножава по две, за да стигне 1 евро, но лирата се умножава по десет.“

Промяната в управлението на Турция оставя своя отпечатък върху изпълнителските изкуства, посочва младият пианист. Това рефлектира и върху родителите на Бездюз, които продължават да работят по професията си, но все по-трудно се справят.

„В момента трудно си намират работа заради пандемията, но като има и икономическа криза, нещата стават още по-сложни – споделя пианистът. – Баща ми е работил много в чужбина с различни опери, сега и двамата с майка ми живеят на заплата, но става все по-трудно с вдигането на цените. Затова аз се опитвам да работя, да правя концерти, да намирам участия. В тяхната сфера пак е по-добре. Двамата работят за държавата от двадесетина години. Казват, че преди не е било толкова трудно да си намериш ангажименти.“

Трудностите за намиране на работа в южната ни съседка се пораждат и от друг проблем.

„Ердоган пусна бежанци в Турция и им дава гражданство, те също кандидатстват за работа. Няма място за нашите хора, държавата помага повече на бежанците“, смята Бездюз.

Не само политиката в страната му го притеснява:

„В момента в Турция има много горски пожари и ужасно съжалявам, като чета новините. Това е моята държава“.

Питам го и за мнението му за положението в България.

„Не е като да изпитвам страх, но някои неща е по-добре да оставя за себе си – казва с усмивка. – Мога да говоря предимно за Турция. Но когато дойдох тук, ми направи впечатление, че има много млади хора, които работят и учат. От една страна това е много хубаво. Не е лошо да си продавач в магазин, няма срамна работа, но един млад човек не трябва да се притеснява за бъдещето. Един млад човек трябва да учи, трябва да има проекти. Както е при нас, ние трябва за свирим. В Турция студентите, които са завършили, не могат да си намерят работа или като намерят, не изкарват това, което заслужават. Не знам дали държавата наистина няма пари, или просто не иска да се грижи за хората си.“

Споделям учудването си, че не използва авторитета на родителите си, за да направи кариера в Турция, а избира да се реализира в друга държава.

„Заради баща ми хората в Турция знаят, че аз свиря на пиано, но от друга гледна точка не е никак лесно да живееш в сянката на Бюлент Бездюз, защото той не е човек, който ще използва връзките си, за да отвори врати за децата си. Никога не се опитвал да ни помага. Научил ни е всичко сами да постигаме – казва Доач. – От друга страна, с тези родители е дори по-трудно, хората очакват от мен повече, трябва да съм перфектен на сцената. Когато си син на толкова добър музикант, трябва да изпълняваш нещата много правилно.“

Колкото до хората в двете държави, те си приличат най-вече по това, че страдат от решенията на управляващите. Турците и българите имат много общи неща, казва Бездюз, например езикът и кухнята.

Доач признава, че се е сблъсквал с негативизъм и предразсъдъци у нас заради произхода си. Но не иска да си ги припомня.

„Аз съм на 22 години, не мога да съм виновен за нещо, което са направили хора много преди мен. Навсякъде има добри и лоши. Никой не ни пита в коя държава искаме да се родим. Аз например бих искал да съм в държава, която няма толкова проблеми“, казва той.

Отбелязва, че живеенето в миналото не е характерно само за българите:

„Повечето турци не обичат Османската империя, но Турция се промени доста след разпада ѝ, дори не се говори същия език като османците – казва Доач. – Разбира се, не подкрепям нещата, които империята е направила, но както виждаме, и днес, който е силен, иска да контролира. Това е вид болест. Който иска повече и повече, има шанс да загуби повече. И при нас има хора, които все още подкрепят империята. Повечето турци симпатизират на промените на Ататюрк, той направи чудесни неща. Но в днешни дни искат да унищожат много от това, което той е направил. Турция има много възможности за всичко, но хората не са дисциплинирани и с това също си приличаме с българите.“

България е оставила и своя положителен отпечатък върху личността на Бездюз.

„Освен образованието, научих много за всичко. В Турция също имах период, в който живеех сам, но все пак семейството ми ми помагаше. В началото тук нямах познати и всичко трябваше да върша сам, мога да дам пример с МВР, кандидатстваш за документ, после се прибираш вкъщи, готвиш – смее се той. – Всичко това те учи да вършиш нещата сам и това е стъпка да станеш по-голям и отговорен.“

Казва, че за тези четири години има зад гърба си много хубави спомени:

„Дори да са лоши понякога, те са полезни за мен и дават опит.“

Колкото и да не се налага на един човек да мисли за бъдещето, такъв момент в живота му задължително идва. Тогава несъмнено изниква въпросът коя страна може да предложи това, което той търси.

„Лично не искам да се върна в Турция, но искам да свиря много често. Може би бих искал да живея на друго място, във Виена или Германия например. Нямам за цел да бъда богат материално, а да бъда богат с музиката, с познанията си. Но да бъдеш добре осигурен не е маловажно, всеки иска да живее спокойно, издържайки се от своята професия.“

Като че ли нито България, нито Турция отговарят на изисквания. В такъв случай – къде е домът на Доач Бездюз?

„Домът ми е там, където свиря. На сцената. Или в стаята, където се упражнявам. Когато съм на сцената, имам чувството, че публиката ми идва на гости, аз им приготвям нещо, черпя ги с музика.“