Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Турция: Османската империя не е одобрявала износа на Мраморите на Елгин

Изследване на османския архив опровергава основния аргумент на Британския музей, че притежава законно скулптурите от Партенона

Античните мраморни произведения са били премахнати от Акропола в Атина в началото на XIX век. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Турция: Османската империя не е одобрявала износа на Мраморите на Елгин

Античните мраморни произведения са били премахнати от Акропола в Атина в началото на XIX век. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В османските архиви няма доказателства, че британския лорд Елгин е получил разрешение да свали и отнесе фризовете от Партенона, заявиха от Турция. Т. нар. мрамори на Елгин, скулптури от Акропола от V век пр. Хр., са обект на спор от десетилетия. Експонирани са в Британския музей с аргумент, че са били легално изнесени от Атина, когато градът е бил под османска власт.

Новият аргумент срещу това бе заявен публично от Зейнеп Боз, ръководителка на отдела за борба с контрабандата в турското министерство на културата и туризма.

„Турция е държавата, която би имала документ в архивите си, отнасящ се до всичко продадено законно по онова време – казва пред АП Боз. – Историците от години търсят в османските архиви и не са успели да намерят „ферман“, доказващ, че продажбата е била законна, както се твърди.

Пред гръцката телевизия ERT Боз допълва, че единственото намерено доказателство е едикт на италиански, но в него няма нито подпис на султана, нито печат, които да потвърдят, че документът наистина е издаден от Високата порта.

Коментарите на Боз бяха приветствани в Гърция, където от 40 години настояват Мраморите на Елгин да се върнат в Акропола, дори и временно като заемка.

Демонтажът на скулптурите от Партенона е започнал през 1801 г. и продължава повече от десетилетие. Дори тогава някои от съвременниците на Елгин, като лорд Байрон, осъждат действията му, отбелязва „Гардиън“. Елгин – тогава банкрутирал шотландски благородник, продава произведенията на Британския музей през 1816 г. От институцията последователно защитават легалното си право да ги притежават в колекцията си, дори в наши дни, когато все повече музеи и галерии преосмислят колониалното наследство и творбите, придобити при съмнителни обстоятелства.

Коментарите от Турция се потвърждават и от Елена Корка, директор антики и културно наследство в гръцкото министерство на културата. Тя прекарва десет години в проучване на въпросния ферман, който се споменава от Британския музей, издирвайки го в архиви в Истанбул и във Великобритания. Единствените писмени следи са свързани с транспорта на антиките по вода.

„Имаше два документа на османски турски, описващи какво е имало в пратките, говори се за керамика и парчета камък, някои с изображения върху тях, но незначителни за османците – казва тя. – И в двата се казва, че обектите са купени от Атина. Няма никаква препратка към мраморите от Партенона и това е така, защото Елгин никога не е получавал разрешение да премахва каквото и да било от там.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)

ДС