Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Тутанкамон се завърна в Египет

Пандемията прекрати преждевременно голямото световно турне на фараона и неговото златно съкровище

След смъртта си Тутанкамон става обект на огромен интерес, диктатор на моди, подбудител на войни и революции, посредник между държави, дарявал е слава и е заплашвал с проклятия. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Тутанкамон се завърна в Египет

След смъртта си Тутанкамон става обект на огромен интерес, диктатор на моди, подбудител на войни и революции, посредник между държави, дарявал е слава и е заплашвал с проклятия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световното пътешествие на изложбата „Тутанкамон – съкровищата на златния фараон”, което продължи близо век, завърши. Останките на фараона се върнаха в Египет този месец, вероятно завинаги.

Дългото турне, което сякаш следваше извивките на времето, и през XX век се докосна до големите световни събития по време на обиколката си по света, приключи малко по-рано от предвиденото. То трябваше да продължи до края на 2021 г., след което всички 150 предмета от изложбата трябваше да влязат в специално построен музей в Египет. Пандемията прекрати гастрола, точно когато съкровището се намираше в лондонската галерия „Саачи”. Сега експонатите ще изчакат завършването на Големия египетски музей, също отложено заради коронавируса.

Египетският министър на антиките Кален ал Анани с медицинска маска наблюдава реставрация на златния саркофаг на Тутанкамон в Големия египетски музей в Гиза след началото на пандемията през април 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Странен е този тих край на едно от най-продължителните световни турнета, някак неподходящ за изложба, която обичайно е сензационна, където и да отиде. От датата на откриването си през 1922 г. Тутанкамон е обект на огромен интерес, диктатор на моди, подбудител на войни и революции, посредник между държави, дарявал е слава и е заплашвал с проклятия. Следсмъртният му живот е сякаш по-бурен от истинския.

През 1923 г. археологът Хауърд Картър пише:

„При днешните ни познания с увереност можем да кажем, че единственото значимо събитие в живота на този фараон, е фактът, че е умрял и погребан“.

Тутанкамон става египетски фараон през 1335 г. пр. Хр., когато е едва на 9 години. Десет години е на престола, преди да умре едва деветнайсетгодишен, без да остави наследници. Погребан е в Долината на царете, в най-малката гробница. Вярващите в задгробния живот египтяни напълнили догоре последния му дом с всичко необходимо за отвъдното – включително семена на дини и бадеми, скъпи сандали, тъкани, музикални инструменти, цяла разглобена колесница, лък и стрели, весла, за да плава по реките на подземния свят, набедрени превръзки, златен трон и много скъпоценности. И те наистина се оказали „полезни“ за Тутанкамон 3500 години по-късно, когато започнал истинският му задгробен живот.

Славата си Тутанкамон дължи на Хауард Картър. Археологът бил единайсето поред дете в семейството на илюстратор в печата и от ранни години обожавал Египет. Но баща му не можел да му осигури подходящо образование. За сметка на това го научил да рисува. Талантът на юношата привлякъл вниманието на лондонски меценат, който притежавал колекция от египетски ценности. Именно той през 1891 г. помогнал на Картър да замине за Египет като художник, който прави рисунки с научна цел на разкопки. Така, добивайки опит в движение и учейки се от най-добрите археолози, Картър скоро станал един от водещите специалисти по Древен Египет.

Хауърд Картър на жп гарата в Чикаго през 1924 г. Снимка: Библиотека на Конгреса/Уикипедия

През 1907 г. Картър се запознава с лорд Карнарвън, един от най-богатите хора във Великобритания по това време. (Век по-късно в неговия замък Хайклиър в Бъркшир ще бъде заснет сериалът „Имението Даунтън”.) Карнарвън живее в Египет по съвет на лекарите заради стари травми от автомобилна катастрофа. Междувременно открива ново увлечение – археологията. Започва собствени разкопки и за няколко години открива една мумия – на котка. Срещата му с Картър е съдбовна и за двамата – Карнарвън намира специалист, а Картър – меценат.

В началото на ХХ век учените смятат, че Долината на царете е изучена изцяло. Още Наполеон започва да копае там в края на ХVІІІ век. Археолозите знаят, че почти всички гробници са разграбени още в древността, а в началото на ХХ век учените са изкопали всичко, което заслужава внимание. Но Картър е уверен, че някъде в Долината на царете има още една недокосната гробница – на загадъчния фараон Тутанкамон, бегло отбелязан в историята. Картър и Карнарвън започват да я търсят. Това им отнема 15 години.

През 1921 г. лордът вече е уморен, излекуван и отчаян, планира връщане в Англия. Картър с последни сили го убеждава да остане още една година. И през ноември 1922-ра, три дни след началото на новия сезон на разкопки, едно от момчетата, разнасящи вода, докато разтоварва магарето, забелязва стъпало в пясъка. След месец Картър вече надзъртал през дупка в стената в 66-ата гробница в Долината на царете – гробницата на Тутанкамон.

Входът на гробницата на Тутанкамон, 1922 г. Снимка: Уикипедия

Картър и Карнарвън свикват пресконференция и обявяват най-важното откритие в археологията за ХХ век – гробницата на Тутанкамон, съхранена недокосната от векове, единствената неразграбена в Долината на царете. Оказва се, че върху нея е имало древноегипетски колиби, които са прикрили съществуването ѝ. Незначителният фараон не е бил достатъчно важен, за да се ограничи строителството на селище върху неговата гробница. Това парадоксално го превърнало в най-известния египетски фараон за съвременниците ни.

Новината плъзва веднага по света и в Египет се втурват пълчища туристи. Оше половин година минава, преди да бъде показан на света самият фараон. Картър много внимателно почиства, фотографира, описва и каталогизира всичко, което открива в гробницата. Кулминацията настъпва на 28 октомври 1925 година, когато Картър най-накрая отваря капака на инкрустирания с тюркоази саркофаг, в който лежи мумията на Тутанкамон в погребална маска от чисто злато. Никога дотогава археологическият свят не е имал подобно преживяване.

След изучаване на мумията се оказва, че фараонът е умрял съвсем млад и че по тялото му се забелязват множество травми. Макар и до днес учените да спорят за точната причина за смъртта му, по онова време хората започват да асоциират младия фараон с младите мъже, загинали в Първата световна война. „Ню Йорк Таймс” пише:

„Когато повитите с такава нежност останки бяха изнесени на носилка от гробницата, те напомняха за мъртвите войници, изнасяни от окопите”.

Светът посреща новата си звезда – фараона Тутанкамон. Но няколко месеца след отварянето на гробницата човекът, който финансирал нейното откриване, лорд Карнарвън, умира от възпаление на белите дробове след заразяване на кръвта, предизвикано от комар.

Лорд Джордж Хърбърт Карнавън, 1923 г. Снимка: Уикипедия

Все пак преди да умре, лордът сключва сделка, която предопределя посмъртната съдба на Тутанкамон. През 1922 г., поради недостиг на средства за финансиране на разкопките, Карнарвън продава първите в историята ексклузивни права на „Таймс”. Английският вестник получава правото срещу 250 хиляди паунда да бъде единственият с изключителен достъп до новините и фотографиите от разкопките, а след това да продава материали на другите медии. Това вбесява публиката и останалите вестници, които предпочитат да пратят кореспонденти и да харчат за тях, отколкото да плащат на „Таймс”. В Египет нахлуват вестникари от цял свят с надежда да се докопат до безплатна информация.

Напливът е толкова голям, че между Долината на царете и Кайро спешно са построени три нови телеграфни линии, центърът за бърза помощ се превръща в пресцентър, а два от най-големите хотела в региона създават нещо като полеви лагери с армейски палатки, за да не отказват гости. Картър пише в дневника си:

„Журналистите седят покрай нас по цели дни, бъбрят, фотографират гробницата и себе си, и страшно се надяват да видят нещо. Страх ме е, че стените ще се сринат и тълпата ще се сгромоляса в гробницата”.

Новините от разкопките не са достатъчно, за да захранят армията от журналисти, а и основната част от тях е собственост на „Таймс”, така че световната преса бързо минава към оценки за събитието на века.

„Лондон Таймс” пише:

„Представете си, че през 5923 година гробницата на кралица Виктория е нападната от чужденци, които разграбват съдържанието ѝ и изкарват трупа на кралицата, за да го гледат всички. Ще ви хареса ли това?”

Започва да расте тревогата, че човечеството си навлича беди, като навлиза в смъртните владения на фараона. Хенри Райнер Хагард, автор на приключенски романи, публично предлага всички древни мумии да бъдат събрани в Голямата пирамида в Гиза и входът ѝ да бъде залят с бетон. Лорд Карнарвън също споменава в интервю пред „Таймс”, че е против мумиите да бъдат излагани в музея, за да „засищат нечие болно любопитство”.

Когато Карнарвън умира, това се оказва златна мина за журналистите. Те започват да говорят за проклятието на гробницата, застигнало нейния осквернител.

Митът за проклятието на мумията не е нов по това време. Напротив, той датира от почти век, присъства в множество готически романи, но с откриването на гробницата на Тутанкамон се превръща в истинска градска легенда. Важна роля за това играе Мария Корели – най-четената по това време английска писателка. Критиците я наричат „посредственост с въображението на Едгар Алън По и таланта на детска бавачка”. Мистичните романи на Корели за сделки с дявола и прераждания по това време надминават тиражите на Ръдиърд Киплинг, Конан Дойл и Хърбърт Уелс, взети заедно. След смъртта на Карнарвън Корели заявява в интервю, че лично го е предупреждавала за проклятието на мумията, за което е чела в древноегипетска книга. Никой никога не открива цитираната от нея книга.

След нейното интервю във вестниците започва битка между екстрасенсите и медиумите. Един некромант обвинява Картър за това, че уж е унищожил глинена табела на входа на гробницата с надпис „Смърт с бързи криле ще достигне оня, който разтревожи фараона”. Артър Конан Дойл, самият той последовател на спиритуализма, твърди, че хората нямат вина, но злите духове – да. На общата истерия се поддава и синът на Карнарвън, който твърди, че в мига на смъртта на баща му светлините на цяло Кайро угасват, а в замъка му в Бъркшир в същата минута умира и любимият му териер Сузи.

Колкото и да твърдят египтолозите, че проклятията не са били разпространени в Древен Египет, никой не им вярва. Проклятието на Тутанкамон става обяснение за всичко – от гибелта на турист, блъснат от кола в Кайро, до смъртта на 80-годишен египтолог в Лувъра. Има и позитивен ефект – в Англия уплашените от проклятието колекционери на древноегипетски артефакти започват да изпращат колекциите си в Британския музей.

Хауърд Картър също печели от шумната слава на Тутанкамон. Той получава цели чували с писма от поклонници от цял свят, пътува, за да изнася лекции в цяла Европа и в САЩ. На лекциите му се струпват цели тълпи, билетите за тях свършват за минути.

„Тутанкамон, макар и мъртъв, царства над нас точно сега. Не можеш да се скриеш от него, навсякъде се чува името му. Крещят го на улицата, шепнат го в хотелите, с него заспиват и с него се събуждат. В магазините продават пепелници с Тутанкамон, шапки с Тутанкамон и фотографии на Тутанкамон. Скоро сигурно ще продават и съкровищата на Тутанкамон”, пише през 1923 г. „Ню Йорк Таймс”.

Тутанкамон става символ на следвоенната младеж с нейния култ към разкоша. И понеже е изключително загадъчен – сред шестте хиляди предмета в гробницата не се намира нито един, който да разкаже биографията на фараона – той се превръща лесно в символ на това, което е нужно за епохата.

Картър е затрупан с изкусителни предложения – кинопродуценти му предлагат да пише сценарии за филми, дизайнери искат името му върху ескизи за фараонски обувки, а готвачи го питат за рецепти за мумификация на месо и зеленчуци. Появяват се всякакви търговски предложения с името на Тутанкамон – фирма за лимони „Крал Тут”, пудра „Кралицата на Нил”, „Шел” рекламират бензина си с изображението на Тутанкамон, ликът му се появява върху цигарени кутии. Ражда се тутанкамонски фокстрот, който се танцува на фона на джазовия хит „Old King Tut”. В Лондон съвсем сериозно обмислят да кръстят една от линиите на метрото на името на Тутанкамон.

Статуя, част от пътуващата изложба „Тутанкамон – съкровищата на златния фараон”, в Париж. Снимка: ЕПА/БГНЕС

До голяма степен египтоманията повлиява и създаването на артистичния стил ар деко. Той започва да се налага след няколко вариации върху египетски теми. Така в историята на изкуството остават скарабеите, йероглифите, змиите и пирамидите в стилизирани изображения.

Когато кинотеатрите започват да се превръщат в древноегипетски храмове с папируси върху колоните и приютяват статуи на богове с животински глави, към Тутанкамон се обръща и Холивуд. Първият филм за фараона е замислен още от лорд Карнарвън. Той подготвял с „Метро Голдуин Майер” мащабна продукция, в която да бъде възпроизведено погребението на Тутанкамон в древността и да се покаже откриването на гробницата в съвремието. Смъртта на лорда прекратява тези планове. Все пак Холивуд не подминава Тутанкамон. За 10 години излизат десетина филма, експлоатиращи темата за Древен Египет и открития фараон.

Истерията продължава дълго. През 1939 г. египтологът любител, журналист от Би Би Си Рекс Китинг организира радиотранслация на концерт, изсвирен на 30-вековните инструменти от гробницата на Тутанкамон. Египетският музей в Кайро се съгласява. За да чуят „концерта”, в който британският музикант Джеймс Тапърн свири поред на две военни тръби, намерени при Тутанкамон, на 19 април 1939 г. 150 милиона души по света включват радиостанциите си.

Ако не беше започнала Втората световна война, манията по Тутанкамон сигурно щеше да набере допълнителна скорост. Но древният фараон е намесен и в нея – общественото мнение се настройва срещу журналиста от Би Би Си, обвинявайки го, че като е надул фараонските тръби, е навлякъл проклятие за цялото човечество. След години тази легенда ще се повтаря – ще се твърди, че тръбите са били надувани и преди Шестдневната война в Египет през 1967-а, и преди Войната в Залива през 1990-а, и преди арабската пролет през 2011 г.

В края на 60-те години на ХХ век британските учени за пръв път след средата на 20-те години получили достъп до мумията. Тогава започва изследване на причините, довели до смъртта на фараона. В предаване на Би Би Си от 1969 г., водено от Дейвид Атънбъро, професорът по анатомия Роналд Харисън показва петно на рентгеновата снимка на Тутанкамон и споменава, че може би фараонът е бил убит. Учените не се вълнуват особено, но зрителите на британската телевизия са ужасени – любимият на всички Тутанкамон може да е жертва на убийство! Всички опити по-късно да се обясни смъртта му с вродена аневризма са неуспешни – хората вярват в сензацията. Вестниците в целия свят започват да пишат, че фараонът е убит от предатели, подготвили военен преврат. Интересът към момчето-фараон избухва с нова сила. Египетското правителство решава, че трябва да се възползва от новата вълна на интерес и вместо да чака туристи, изпраща фараона на турне.

Тленните останки на фараона Тутанкамон. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 20-те години до началото на 70-те останките на Тутанкамон и съкровищата от гробницата му се пазят в Египетския музей в Кайро. Затова пътуващата изложба с 50 експоната трябва да създаде фурор. Още повече, че в нея е включена и знаменитата златна погребална маска на Тутанкамон.

Първа спирка в турнето става Лондон. През 1972 г., по случай 50-годишнината от откриването на гробницата, в Британския музей лично английската кралица Елизабет ІІ открива изложбата „Съкровищата на Тутанкамон”. За половин година я посещават милион и половина души. Появява се невиждан дотогава феномен – опашка пред музей. Същото се повтаря и следващата година – през 1973 г. съкровището отива в СССР и гостува в три музея – Пушкинския, Ермитажа и Киевския музей. Тълпите са толкова големи, че в съветската преса се появяват съобщения, че паметниците от гробницата може да съдържат непознати вируси. Това се прави с надеждата да се намали броят на хората, които се тълпят да видят екзотичната изложба.

Междувременно директорите на двата най-големи американски музея – Националната галерия във Вашингтон и Метрополитън – се опитват да договорят съкровището да гостува в САЩ. Дълго политиката е била причина това да не се случи – през 1967-а САЩ и Египет късат дипломатически отношения, но в началото на 70-те Хенри Кисинджър успява да сдобри президентите на САЩ и Египет. Новите им отношения трябва да се скрепят с някакъв договор, нещо, което няма да предизвика спорове. И изложбата на Тутанкамон се оказва клонката на мира – Ричард Никсън и Ануар Садат лично подписват договор за гостуване на фараона в САЩ.

По това време съкровищата са толкова известни, че директорът на „Метрополитън“ се страхува за тяхната безопасност и почти се отказва от гастрола. Но в Белия дом му заповядват, застрашават финансирането на музея и се налага да приеме. Тогава в „Метрополитън“ започват обучение на персонала си за справяне с тълпи. Налага им се да се оправят с опашка, която се разгръща в няколко квартала. Билети за Тутанкамон се намирали по-трудно, отколкото билети за концерт на Елвис Пресли. На черния пазар се продавали с 200% надценка. „Асошиейтед прес” по това време пише, че „посещението при Тутанкамон е най-сериозният показател за социален статус”. Както през 1920-а, фараонът започва да се появява навсякъде – от мебели и тапети до гащи. Комикът Стив Мартин записва пародийна песен, в която казва, че „младият фараон се пожертва за туризма”. Продава повече от милион копия.

Тутанкамон вкарва в музея хора, които никога не са стъпвали на такова място преди. Анкети показват, че 25% от посетителите посещават музей за пръв път. Изложбените зали стават модерни места. „Съкровищата на Тутанкамон” вкарват в бюджета на Ню Йорк 111 милиона долара, похарчени за хотели, ресторанти, сувенири и транспорт.

щ

Два от саркофазите на Тутанкамон, изложени в експозицияна „Тутанкамон – съкровищата на златния фараон“ в Цюрих, Швейцария, юли 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Печели и Египет. По-голямата част от сумите за билети влизат в бюджета на държавата. Този успех осигурява още няколко години пътешествия на изложбата. През 1981 г. обаче един млад войник стреля в главата на Ануар Садат с вик „Убих фараона!”. Започват въстания, военен преврат, в който името на Тутанкамон ще бъде споменавано неведнъж. С нарастването на националистическите настроения в Египет се заражда „фараонизмът”. Последователите на тази идеология се възхищават на предислямския Египет и пропагандират ренесанс, който да възроди древната велика държава. Тутанкамон играе важна роля в това. Идеолозите на фараонизма го приемат като знак за пробуждането на Египет от дълбок древен сън. Образът на младия фараон се появява дори върху египетските банкноти.

Когато през 1976-а до 1979 г. в САЩ гастролира изложбата „Съкровищата на Тутанкамон”, афроамериканското списание „Sepia” пише:

„Повечето зрители, които с часове чакат да видят безценната колекция, не осъзнават, че Тутанкамон е бил черен!”

Борците за правата на чернокожите сипят хули срещу организаторите на изложбата, които „крият расата на фараона”. Американски ултрадесни групировки започват с изявленията, че Тутанкамон е бил бял. Това поставя началото на дългогодишен спор за расата на най-известния фараон. В началото на новото хилядолетие японският египтолог Сакудзи Йокимура решава да сложи край на тези спорове и да направи ДНК изследване на мумията, но египетските власти в последния момент се отказват да сътрудничат. Говори се, че имат опасения, че може да бъдат открити семитски гени у фараона, което ще даде право на Израел да предяви претенции към земите на Египет.

За Тутанкамон като за египетски национален герой си припомнят организаторите на арабската пролет в Египет през 2011 г. В цяло Кайро тогава се появяват графити с Тутанкамон с маската на Гай Фокс, символ на „Анонимните”.

През 2016 г. Министерството на древността на Египет решава да организира ново турне на съкровищата. Тутанкамон заминава за Лос Анджелис, Париж и Лондон. Не успява да стигне до Австралия – пандемията го връща в родния му Египет, където ще чака да бъде построен Големият египетски музей в Гиза. Там ще бъде новият му последен дом.

Дезинфекция на залата със златната маска на Тутанкамон в Египетския музей в Кайро през март 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

По материали в чуждия печат

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах