Творба на Бранкузи – най-скъпата надгробна статуя

Скулптурата на Константин Бранкузи „Целувката“ вече не е френско културно наследство, реши Апелационният съд в Париж. Съдебното дело се води заради настояването на наследниците на студентката Татяна Рашевска, самоубила се в Париж през 1911 г., да получат надгробния ѝ паметник, сътворен от сравнително неизвестния тогава скулптор Бранкузи, съобщава „Комерсант”.

Френските адвокати и арт дилъри, които защитават интересите на руските наследници на Рашевска, смятат да изложат скулптурата на търг. В момента работите на румънския абстракционист Бранкузи се продават за десетки милиони евро.

В отдалечен ъгъл на гробището в Монпарнас вече няколко години стои дървена будка с изрязан отвор, напомняща гигантска къщичка за птици. Ако не беше обградена с камери и надписи, че достъпът е забранен, никой дори не би се досетил, че в дървения сандък е скрита една от най-известните творби на скулптора – „Целувката“. Тя стои на гроба на Таня Рашевска, която се самоубива в Париж в началото на миналия век. Споменът за нея е запечатан в книгата на Иля Еренбург „Хора, години, живот“.

„Пазнавах Таня Рашевска от Москва, тя беше сестра на моя съученик Вася. Беше в затвора, после замина за Париж, започна да учи медицина, омъжи се за красив румънец, после се отрови. На погребението пристигна майка ѝ от Москва, доведе поп, дадоха свещи на всички…“, пише Еренбург.

Красивият румънец е лекар, д-р Соломон Марбе, а Рашевска му е асистент. Тогава тя е на 23 години. Приятел на д-р Марбе е неговият сънародник Константин Брънкуш (днес популярен като Бранкузи), който също живее в Париж. Опечаленият съпруг се обръща към него с молба да направи надгробния паметник. Бранкузи му предлага да избере която и да е скулптура от вече готовите. Соломон избира „Целувката“.

Първата версия на „Целувката“ Бранкузи създава през 1907 г. Две години по-рано пристига в Париж от родната си Румъния, придвижвайки се пеш. Малко преди смъртта на Рашевска създава свое студио, след като е напуснал асистентското място при Огюст Роден с думите „Нищо не расте под големи дървета”.

В продължение на десетилетия Бранкузи прави нови варианти на „Целувката“. Но само надгробната скулптура показва телата на целуващите се изцяло. За тази своя творба скулпторът казва:

„Исках да създам памет не само за тази изключителна двойка, но и за всички двойки в света, познали любовта, преди да умрат“.

Смята се, че това е най-красивият вариант на „Целувката“, макар че руското семейство на Рашевска не го одобрява. Майката на мъртвата студентка директно казва на Брънкуш, че ще смени статуята с нещо по-традиционно. Била възмутена и от факта, че целуващите се са изобразени голи. Не успява да направи това, защото няколко години по-късно започва Първата световна войнта, а след това революцията отрязва всички връзки между Русия и Франция.

Дълги години скулптурата на гробището не привличала особено внимание, макар да била включена в пътеводителите. Всичко се променя обаче, когато Бранкузи става един от най-скъпо продаваните скулптури в света. През 1998 г. неговата творба „Спящата муза“ е продадена за 6,6 млн. долара. През 2018 г. цената ѝ на търг на „Кристис“ стига 57,3 млн. долара. В момента „Целувката“ от Монпарнас се оценява в същия диапазон – около 50 милиона долара.

Гийом Дюамел, арт дилър, преди няколко години решава да разбере на кого принадлежи гробът от Монпарнас. Заминава за Русия и открива наследници. Оказва се, че те дори не знаят за съществуването на тази статуя и обещанието за огромна печалба ги кара да подпишат договор с Дюамел, който да се заеме със „спасяването ѝ“ от гробището.

Първоначално наследниците пристигат във Франция и си връщат собствеността върху гробищния участък. Френските им адвокати уведомяват властите, че семейството ще демонтира оригинала и ще постави точно копие на гроба. Адвокатите показват и документи, от които се вижда, че Бранкузи е получил 200 франка за скулптурата (около 700 евро днес) и тя е законна собственост на семейството на Рашевска. Правителството на Франция решава да обяви статуята за национална културна ценност, за да запази непокътната творбата на Бранкузи. Това обаче не може да спре продажбата ѝ, а само изнасянето ѝ от страната. Започват съдебни дела. До  приключването им наследниците затварят „Целувката“ в дървена кутия, „за да не настъпят увреждания“.

Решението на Апелационния съд в Париж развързва ръцете на наследниците. Ако не последват допълнителни обжалвания, вероятно много скоро „Целувката“ ще стане една от най-скъпо продадените скулптури в света.