Творчеството на малко познатия първи автор в човешката история подредено в изложба

Изложба на първия познат автор в историята ще се открие в Ню Йорк, хвърляйки нова светлина върху литературното наследство на древна Месопотамия и жените, приемани с почести в земите между Тигър и Ефрат. Макар и доказателствата да не датират от скоро, малцина знаят, че първият писател или автор, назован по име в човешката история, всъщност е акадската поетеса, принцеса и жрица Енхедуана. Експозицията „Тя, която писа: Енхедуана и жените на Месопотамия между 3400-2000 г. пр. Хр.“ вече може да се разгледа в нюйоркската библиотека „Морган“, съобщава Би Би Си.

„Когато зададем въпроса „Кой е първият автор?“, хората никога не се сещат Месопотамия, а още по-рядко подозират, че говорим за жена – коментира Сидни Бабкок, куратор на изложбата в библиотеката. – Обикновено предполагат фигура от древна Гърция, а ако изобщо споменат жена, то тогава отговорът е Сафо, която живее 10 века по-късно и има по-малко запазени произведения от Енхедуана.“

Ако никога не сте чували за нея, едва ли сте единствен, пише Би Би Си. Името на Енхедуана е скрито за модерната история до 1927 г., когато археологът Ленърд Уули открива обекти, носещи нейното име. Като върховна жрица на Нанна (Луната) в месопотамския град Ур, тя създава 42 религиозни химна и три самостоятелни поеми, считани от изследователите за неразделни от месопотамското литературно наследство заедно с „Епос за Гилгамеш“ (който няма потвърден автор).

Освен със значително религиозно влияние, Енхедуана е разполагала и с политическа власт като дъщеря на Саргон Велики, който според някои историци може да се счита за основател на първата империя – Акадската. Според изследователите основният принос на принцесата е установяването на мира в северните месопотамски региони към Акад, преди баща ѝ да се отправи към шумерските градове на юг, за да ги покори като част от царството си. Обединението в познатите и новите територии тя постига чрез най-стария и изпитан метод – религията.  С химните си Енхедуана създава поредица от ритуали и вярвания, свързващи шумерската богиня Инана с акадската Ищар.

Хиляди години след смъртта на жрицата част от тези текстове ще бъдат представени в изложбата, но не в стилизирани ръкописи, а с клинопис на глинени плочки.

„Гласът от химните е на надарен поет – коментира Бети де Шонг, която от години се занимава с преводи на оцелелите до днес произведения на Енхедуана. – Тя описва с прямота ежедневния живот, грижите, божествата и техните храмове. Тя населява целия заобикалящ космос с дейни и неконтролируеми божествени създания.“

Изложбата, надява се кураторът Бабкок, ще донесе повече популярност за Енхедуана и приноса ѝ за мира в Месопотамия. Заедно с обекти, разкриващи повече за личността и творчеството ѝ, ще бъдат изложени още 90-ина артефакти, клинописни плочки, информационни табла и други, разказващи за други жени с голям принос за месопотамското общество. Обществата от третото хилядолетие пр. Хр. са далеч по-малко патриархални от други места по света, тъй като по това време жените имат право на имоти и наследство, обяснява още кураторът. Освен това, допълва той, те са били основна част от работната сила, тъй като в тези векове в Месопотамия се наблюдава интензивно урбанизиране, последвано съответно от по-активна търговия със стоки. Разрастването на бизнеса е означавало повече работни места и много от позициите са били заети от жени, разширяващи ролите си на домакини и жрици – има данни за работнички, заети в грънчарството, тъкането, пекарството, животновъдството, пивоварството и различни занаяти.