Доскоро забранявала филми, днес тя е министър на културата в Русия

Религиозна, безцеремонна и противоречива, Олга Любимова е най-обсъжданият министър в новото руско правителство

„Била съм в „Бритиш мюзиъм“, „Нешънъл галери“ и в още двайсетина европейски и руски музеи, и смятам, че само съм си загубила времето там“, откровена е през 2008 г. Олга Любимова.  - Доскоро забранявала филми, днес тя е министър на културата в Русия

„Била съм в „Бритиш мюзиъм“, „Нешънъл галери“ и в още двайсетина европейски и руски музеи, и смятам, че само съм си загубила времето там“, откровена е през 2008 г. Олга Любимова.

„Не обичам опера, балет, изложби, класическа музика, музеи и артхаус кино“, написала през 2008 г. в блога си Олга Любимова. По онова време тя е главен редактор на тв програмата „Русский взгляд“. А днес е новият министър на културата на Русия. Това, както и снимката отпреди години с тишърт с надпис „Кои сте вие? Какво искате? Не ви познавам! Вървете на майната си!“, разпалиха социалните мрежи и Любимова се превърна в най-обсъждания министър от новото руско правителство.

Коя всъщност е Олга Любимова? Родословното ѝ дърво е впечатляващо. Баща ѝ Борис е бил ректор на Висшето театрално училище в Москва и декан на театралния факултет в ГИТИС. Майка ѝ е актриса и театровед. Дядо ѝ Николай Любимов е един от най-големите руски преводачи от френски и испански, превел „Дон Кихот“ и „Декамерон“. Неин кръстник е Никита Михалков.

Любимова е типичен представител на своето време. Родена е на 31 декември 1980 г., сега е на 39, много млада за руски министър.

Завършва православна гимназия. Дълго работи като журналист в предавания с религиозна тематика. Била е на щат в Информационния център на Руската православна църква. Днес се определя като „либерално мислеща православна“.

Преди да заеме поста на културен министър, Любимова работи в Първи канал на руската телевизия, а в продължение на две години е директор на департамента за кино към Министерство на културата.
Точно от работата ѝ там е ясно какво може да се очаква от нея днес.

Любимова е човекът, забранил показа на филма „Смъртта на Сталин“ на Армандо Янучи в Русия. Тя е автор на заповедта за забраната за излъчване на филма „Матилда“ за руския цар Николай II, заклеймен и от руската църква – скандал, който се разрази преди три години. Любимова е автор на предложението да се ограничи по принцип излъчването на чуждестранни филми в Русия. Именно нейната сянка е зад заповедта на руското Министерство на културата през май 2020 г. във връзка с честването на 75-годишнината от края на Втората световна война във всички руски кинотеатри да бъдат прожектирани само руски филми. Цял месец – без световно кино.

В руските киносреди разказват впечатляваща случка. Преди две години документалисти решават да правят филм за групата „Машина времени“ за 50-годишнината от създаването ѝ. Олга Любимова, от която зависи това, отказва да финансира филма. Аргументът ѝ:

„Ние не поддържаме враговете“.

Като човек, който отговаря за киното в Русия, Любимова има ясни правила. Тя отхвърля „авторското“ и „фестивалното“ кино, държи всеки произведен със субсидия филм да бъде изцяло за масовата публика, а като най-добър пример за успешен филм сочи „Аритмия“ – битова драма от 2017 г., спечелила много международни награди, но и разбираема за широката публика. Тя въвежда и термина „артмейнстрийм“, с който нарича авторските филми, които са за масовия зрител.

В едно от интервютата си, докато е шеф на киното в Русия, Любимова казва:

„Ако руските кинематографисти заснемат толкова интересен филм като „Сам вкъщи“, Министерство на културата ще се погрижи във втората му част да участва Доналд Тръмп“.

Реакциите на хората в руските социални мрежи са много противоречиви. Всъщност никой не знае какво да очаква от новия министър на културата, защото тя е и човекът, написал преди 10 години, че се чувства насилена от собствената си родина заради политическата власт. Фактът, че е приела да стане част от управлението на Путин, изличава ефекта от тези думи, казват потребителите на мрежите.

Дали публикацията ѝ, че не харесва високата култура, е проява на самоирония, или искреност в анонимността (тогава) на интернет, е трудно да се реши еднозначно. Но Любимова побърза да скрие публикациите си в личния си блог, след като скрийншотове от тях тръгнаха в мрежата. Общественото мнение е категорично – от човек, който не обича културата, не може да се очаква много.