Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Тя написа най-дългото и обаятелно любовно писмо в литературата

Вирджиния Улф - родена преди 140 години, изпреварила своето време

Портрет на Вирджиния Улф от Джордж Чарлз Бересфорд, 1902 г. Репродукция: Уикипедия - Тя написа най-дългото и обаятелно любовно писмо в литературата

Портрет на Вирджиния Улф от Джордж Чарлз Бересфорд, 1902 г. Репродукция: Уикипедия

„Някой трябва да умре, за да може останалите да се научат да ценят живота повече“, казвала британската писателка Вирджиния Улф, родена на днешния 25 януари преди точно 140 години.

Историята на живота ѝ е толкова оплетена и пълна с имена, събития и факти, че е трудно да бъде събрана в суха биография. Биографите на Вирджиния Улф са облагодетелствани от самата нея – тя е оставила дневници, водени с кратки прекъсвания цели 15 години, а и вплитала детайли от живота си във всички свои творби. Благодарение на това може да бъде проследена структурата на мисълта ѝ, отчаяно опитваща се да се впише в стремително променящата се култура на ръба на две столетия.

Още детството на Аделайн Вирджиния Стивън, рожденото име на писателката, е пълно с трагедии, сексуално насилие и белязано от смъртта на майка ѝ Джулия Джексън. Родена в Индия, майката на Вирджиния още с пристигането си във Великобритания става известен модел за художниците прерафаелити. Всички забелязвали нейната ефимерна, крехка, необичайна външност. Сравнявали я с Дева Мария, а за малката Вирджиния красотата на майка ѝ се превърнала в преклонение към физическото съвършенство. Когато Джулия умира от грип, Вирджиния е само на 13 години и тогава започва първата ѝ депресия. Днес вероятно диагнозата, с която писателката живее цял живот, би била описана като „биполярно разстройство“, но в края на ХІХ век било като присъда – била обявена за луда.

През 1904 г. умира и баща ѝ. Семейството се мести от аристократичния квартал „Кенсингтън“ в Лондон в бохемския и все още евтин „Блумсбъри“. Точно по това време започва да се формира и така наречената „Група Блумсбъри“ – елитарен литературен клуб, където се събират млади интелектуалци, проповядващи хедонизма и увлечени в изследването на собствената си сексуалност. Вирджиния и сестра ѝ Ванеса, художничка, са негласни лидери на групата. По-късно Ванеса ще се омъжи за един от членовете на това арт общество, критика Клайв Бел. Идеологията на „Група Блумсбъри“ днес изглежда съвсем обичайна, но по онова време тя е препъни камък за еснафската етика. Всички нейни членове са били възпитани в строго викториански нрави и нито правата на жените, нито сексуалната свобода са били „достойни“ за обсъждане в обществото теми.

Един от видните представители на групата е Ленард Улф, близък приятел на брата на Вирджиния – Тоби. Когато Тоби умира от коремен тиф през 1909 г., Вирджиния започва да приема ухажването на неговия приятел. Но все пак мисли върху предложението му за брак цели три години, ту приема, ту отказва, докато най-после през август 1912 г. двамата се женят. Остават много близки при всички перипетии в живота им, за което свидетелства и предсмъртната записка на Вирджиния, адресирана до съпруга ѝ.

Вирджиния и Ленард Улф като годеници, 1912 г. Снимка: Джордж Дъкуърт/Уикипедия

Неконформизмът на съпрузите Улф и на цялата „Група Блумсбъри“ дава тон на напредничавите млади хора в английското общество в поствикторианските времена. Много бързо Вирджиния става постоянен автор на английския „Вог“, а през 1924 г. дори се появява като героиня в него, снимана в старомодна рокля на майка си, която ѝ е видимо голяма. По това време Вирджиния Улф вече е публикувала три романа, множество разкази и изнася лекции. Смятат я за една от важните авторки на това поколение.

Едновременно с Вирджиния във „Вог“ редовно се появява Виктория (Вита) Саквил Уест – писателка и аристократка, увлечена от литературата, градинарството и връстниците си от двата пола. Тя става интимен и творчески партньор на Вирджиния, когато тя е на 40 години. В „Групата Блумсбъри“ това не е проблем и не променя отношенията между съпрузите Улф. Вита помага и на двамата морално и финансово. Когато издателството на Вирджиния и Леонард „Hogarth Press“ изпада в тежки времена, Вита Саквил Уест им поверява за издаване успешните си книги и ги спасява от фалит. В замяна Вирджиния практически подарява на Вита една от най-добрите си книги, романа „Орландо“, чийто андрогинен герой е копие на нейната любовница и пътешества във времето, променяйки пола и облика си. Синът на Саквил Уест – Найджъл Никълсън – години по-късно ще нарече „Орландо“ „най-дългото и обаятелно любовно писмо в историята на литературата“.

Вита Саквил Уест, 1934 г. Снимка: Уикипедия

В един от дневниците си Улф пише, че открива предназначението си в това да опише „собствения си пол“. Идеята е революционна не само за първата половина на ХХ век, но и половин век по-късно. Всъщност ролята на Улф за укрепването на феминизма е неоценима. Тя не просто става пълноценен женски глас в литературата, а и въвежда идеи, които водят до необратими промени. Тя е тази, която налага разбирането, че ролята на жената съответства на личните ѝ желания.

Но независимо от изключително богатия ѝ на събития и емоции живот (или точно заради него) депресията непрекъснато побеждава желязната воля и твърдост на Улф. Към началото на 1941 г. ѝ се струпва много – изтощена е от работата си по биографията на художника Роджър Фрай, критиците я оплюват, а войната вече е факт и лондонският дом на семейство Улф е разрушен при бомбардировките. През пролетта на 1941 г. тя вече не може да пише.

„Този път няма да се оправя“, пише Вирджиния в предсмъртната бележка до съпруга си.

След това пълни джобовете на палтото си с камъни и влиза в реката.

Преоткриват я през 70-те години на ХХ век, когато книгите ѝ се превръщат в манифести на възроденото феминистично движение.

В романите и есетата си Вирджиния Улф се отказва от привичната форма на наратива, като се придържа към модернистичния похват „поток на съзнанието“. Тя е един от класиците в това направление заедно с Марсел Пруст и Джеймс Джойс.

Повечето от нейните произведения са публикувани в издателство „Hogarth Press“, което принадлежи на двамата съпрузи Улф. То започва да работи през 1917 г., а офисите му са в дневната на семейния дом. „Hogarth Press“ работи и до днес.

Вирджиния Улф редактирала своите текстове сама, при това била способна да пренаписва до безкрайност, ако нещо не ѝ харесва. Много от промените следвали емоциите в личния ѝ живот.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах