Тя напусна Швеция, за да спасява хора от зверствата на ИД

Преди 11 месеца Делал Синди напуска работа в Швеция, прекъсва обучението си и заминава за иракски Кюрдистан. Желанието й е да помага на деца, жени и мъже, бягащи от зверствата Ислямска държава, след като терористичната група се прехвърля в планината Синджар.

Синди привлече за пръв път вниманието на западните медии през месец май, когато започна да публикува в Инстаграм мъчителните преживявания на момичета от язидското малцинство. Тя все още се намира в Ирак, за да работи с хора, които са успели да се измъкнат от садистичните бойци на ИД.

Коя е тя

24-годишната Делал Синди е полу-шведка, полу-кюрдка. Тя напуска безопасната Швеция и отива като доброволка в северен Ирак и Сирия, след като ИД опустоши тези земи и ги превърна в едни от най-опасните места на планетата.

„Подадох заявление за напускане на работа и прекъснах обучението си. Освободих и апартамента, в който живеех – разказва Делал пред „Индипендънт“. – Когато приключих с тези неща, си купих билет до Кюрдистан през октомври. Една седмица преди полета се свързах с други доброволци. Те си бяха резервирали места в същия самолет и щяха да отседнат в родния ми град Захо (бел. ред. – на около 120 км северозападно от Мосул), затова ги помолих да се присъединя към организацията им „Кюрдска диаспора“.

„Бях доброволка в „Кюрдска диаспора“ две седмици и помагахме на изселени хора с лекарства, психо-социална подкрепа и раздаване на нехранителни запаси. След това колегите ми се върнаха в Швеция, но аз останах, защото просто не можех да си тръгна. В сърцето си усещах, че не е правилно. Сега съм на терен от 11 месеца и това е най-хубавото нещо, което съм направила в живота си“, твърди младата жена.

На кого помага

Доклад на „Хюман Райтс Уоч“ посочва, че бойците на ИД извършват организирани и систематични изнасилвания и други сексуални посегателства върху язидски жени и момичета. Широко мащабните им действия са класифицирани като престъпления срещу човечеството.

„Вчера, Шингал/планината Синджар. Раздадохме обувки, дрехи, чорапи, грейки, брашно и санитарни комплекти“, пише Делал към тази снимка в Инстаграм.

Делал Синди работи с много язидски жени и деца, които са успели да избягат от похитителите си, след като са били продадени като сексуални робини. Друга част от ангажиментите й са свързани със семейства, които са били изселени от ИД. Всички те разказват сърцераздирателни истории.

„Най-често изселените, на които помагам, са бивши пленници на ИД. Виждала съм какво ли не. Някои от жените са били бичувани, защото не са искали правят секс, да почистват раните на ислямските „бойци“ или да им готвят и чистят. Има и жени, от които ИД не са успели да се възползват сексуално, като в повечето случаи те са били овчарки или са работели във ферми. Повечето жени са били малтретирани сексуално и изнасилвани ежедневно.

Една от най-възрастните пленнички беше 84-годишна жена, която била принуждавана да пече хляб и да приготвя ориз и храна за бойците и да се грижи за осакатените деца. Но е имало и няколко случая на мъже мюсюлмани, които са били принуждавани да превеждат от арабски, турски и английски. Със седмици мога да разказвам какво са преживели тези хора и пак няма да ми стигне времето“, обяснява Синди.

Тя работи тясно с язидски жени и момичета, защото много от тях се страхуват да се обръщат към неправителствени или други благотворителни организации.

„Те наистина ми имат доверие и давам най-доброто от себе си, за им помогна, колкото мога. В случите, когато не мога да им окажа съдействие, ги препращам към други неправителствени организации, опериращи в бежански лагери“, казва Синди.

„Преди шест месеца в планината Шингал/Синджар. Това беше най-побърканото и студено време изобщо и 90% от децата носеха пуловери, а не якета“.

„Това е работа, която изисква от мен винаги да бъда точна, да не показвам много емоции, но и да не бъда равнодушна. Да не бъда твърде услужлива, за да не стават зависими от мен, но също така да им оказвам помощта, от която имат нужда, за да водят нормален живот. Най-трудното в тази работа е знаеш какво са преживели и какви са последствията от тези трагични и безчовечни събития“, завършва разказа си Делал.

Какво следва

Синди иска да основе собствена благотворителна организация и да остане в Кюрдистан. Тя също така мечтае някой ден да се дипломира като психолог.