Тюрлю гювеч по министерски

Един важен национален въпрос е разрешен – българската национална кухня вече е институционализирана. Откритието е на сайта КлинКлин. Преди това е минало незабелязано – от 5 май 2021 г. менюто е публикувано в сайта на Министерството на туризма, а в официалния туристически сайт на България могат да бъдат намерени и сериозно количество рекламни видеоспотове, свързани с всяко едно от „министерските“ ястия.

Девет различни национални менюта за 9 туристически области е разработило Министерството на туризма по време на бившата министърка Мариана Тодорова. Титаничният труд, според „КлинКлин“, е извършен за 2 месеца от 52-ма души от различни институции – Университетa по хранителни технологии в Пловдив; профилираните гимназии по хранене и туризъм в Троян, Велико Търново, Елена и Враца; готвачи от Благоевград, Банско, Самоков, Сопот, Сливен, Хасково, Свиленград, Пловдив, Ямбол, Кърджали, Смолян, Велинград, Видин, Свищов, Провадия, Добрич, Несебър и София; представители на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация на професионалните готвачи, експерт по земеделие и храни към ЕП и представители на бизнеса.

Засега не е ясно каква е целта на „официалното“ меню, освен да даде гаранция на готвачите от всички български заведения, че имат държавно одобрение за автентичност, ако включат тези ястия в менютата. Това, разбира се, по никакъв начин няма да се отрази на интереса на чуждите туристи, които приемат националната ни кухня на съвсем друг принцип – според вкуса, според вида, според това, което са чели в чуждоезични медии. Туристическият ни сайт няма да им е от особена полза – рекламните видеоклипове, демонстриращи ястията като тренд от високата кухня, са на български.

Менюто в сайта на Министерството на туризма също е само на български. Брандирано е с отблъскващ дизайн на идилична карта на България и стилизирана шевица. Започва с нещо като поетична импресия с неуточнен автор, но пък началото ѝ е щедро изплагиатствано от Георги Джагаров:

„България – земя като една човешка длан, а толкова епохи преживяла…“.

Авторът на „поетичното произведение“ не се е замислял особено върху смисъла му – възпял е „нагара върху хляба“, възхитил се е от лозята по баирите, забравяйки старата българска пословица, демонстрираща невъзможна трудност – „на баир лозе“.

Но това е дребна интермедия. Важното идва после. Всяко меню за отделните туристически области съдържа по девет ястия. Много от тях са специфични за региона, но не са масово познати. Липсата на рецептурник към този препоръчителен официален списък го превръща в обикновена украса към липсващата стратегия за туризъм. Въпреки изброените съставки, в него няма указания как се приготвят споменатите ястия, за кой сезон са подходящи и възможни, и как да бъдат популяризирани и предлагани в заведенията, за които се предполага, че списъкът е улеснение.

Прави впечатление липсата на традиционни за Балканите ястия, които отдавна са станали неотменна част от българската кухня като баница със спанак например. Няма мусака, няма пълнени чушки, няма таратор. Вероятно те са твърде обикновени, за да влязат в префинената компания на лозовите сарми с паламуд и смокини, или на „Малайник“ – десерт с мамалигово тесто, полято с маджун от „традиционна“ българска захарна тръстика.

За правописните грешки в това творение на чиновническо-експертната мисъл, струващо на данъкоплатеца 15 хил. лв., според разследването на „КлинКлин“, дори не е нужно да споменаваме. Липсват препинателни знаци, появяват се недогледани думи като „райиниране“, „свинко мляно месо“. Още в началото се говори за „еленски бут“, а всъщност става дума за традиционния свински бут от Елена. За два месеца работа и при експертния потенциал на Министерството на туризма все някой трябваше да погледне с коректорско око това толкова важно официално меню.

Усещането е за недовършена работа, необмислена нито практически, нито поне откъм ползи за популяризирането на кулинарния туризъм. Да се състави национално меню е отговорност, която отеква в годините. Това е справочник с етнографско-антропологично значение, не ресторантско меню. Би трябвало всяко ястие да бъде представено с оригиналната си рецепта, за да бъде съхранено. В тази рецепта по желание заведенията могат да внасят свои изменения, но ще е съхранена изходната база. Ролята на подобно национално меню е освен това да бъде доказателствен фактор при регистриране на националната автентичност на някои храни в ЕС. За тази цел се иска нещо повече от изброяване на вкусни манджи, иска се експертна подплата – доказателства, обяснения, яснота защо в черноморските райони например преобладават рибните ястия, в Долината на розите – цвят от роза Дамасцена, а в Балкана – дивеча.

За да изпълни основната си роля на туристическа примамка за чужденците, менюто би трябвало да се появи поне на английски. В този му вид ще бъде невъзможно за превод. Много от имената на традиционните продукти са непознати за повечето българи даже. Липсват обяснения какво е „кокозе“, „маджун“, „ишмер“ и още много подобни изчезнали от живия език понятия. Без превод на съвременен език и без етнографски бекграунд, всичко това си остава просто един грозно оформен, грозно представен, скъп и съвсем ненужен списък от вероятно вкусни български храни.