Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

У всеки от нас живее непознато дете

Приказката на Е.Т.А. Хофман с първо илюстровано музикално издание на български език (откъс)

Премиерата на „Непознатото дете“ ще бъде на 1 юни от 17 ч. в Софийската градска художествена галерия. Снимка: Площад Славейков - У всеки от нас живее непознато дете

Премиерата на „Непознатото дете“ ще бъде на 1 юни от 17 ч. в Софийската градска художествена галерия. Снимка: Площад Славейков

Едно от ключовите произведения на знаменития немски писател Е. Т. А. Хофман – „Непознатото дете“, излиза за пръв път на български език в красиво издание. Книгата е част от поредицата „Музика в книга“ на издателство „Ентусиаст“ и Фондация „Културни перспективи“ и излиза в Деня на детето.

В превод на проф. Борис Парашкевов и с илюстрациите на Катина Пеева, приказката поставя темите за семейството, за материалното и нематериалното, за това да имаш или да бъдеш, поднесена като импресия на представата за смъртността на човека и вечността на природата.

Главните герои – Феликс и Кристина – са братче и сестриче, които живеят усамотено в гората със своето чудато семейство, далеч от светските изкушения. Двете деца растат щастливи и безгрижни като горски духове, докато не се наложи да се държат като големи – да бъдат винаги прилежни и чисти, да са лицемерни и любезни с разни неприятни хора. Посещението на далечен чичо, с досадната му и надута челяд, и играчките, които той донася, отприщват поредица от странни събития. Но неочаквано Феликс и Кристина срещат и приятел, който ги кара да повярват, че най-великите играчки на света са тези, които ги заобикалят: щедрите необикновени дарове на природата около тях. Този приятел е Непознатото дете – онази малка магична сила, която живее у всеки един от нас и ни закриля до сетния ни час на тази причудлива и прекрасна земя.

Великолепните илюстрации в книгата са на Катина Пеева.

Проблемите на съвременното общество като страх, несигурност, поемане на лична отговорност и изразяване на свободата на волята се намират и в белетристичните творби на Е. Т. A. Хофман. Той поднася тези теми с чувство за хумор и ирония.

Литературата на Е. Т. A. Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели като Херман Хесе, Томас Ман, Чарлс Дикенс, Оскар Уайлд, Артър Конан Дойл, Едгар Алан По, Николай Гогол, Фьодор Достоевски, Михаил Булгаков, Оноре дьо Балзак. В произведенията на Хофман намират израз редица проблеми на днешното общество като страх, несигурност, поемане на лична отговорност и изразяване на свободата на волята. Творбите му вдъхновяват Чайковски да създаде балета си „Лешникотрошачката“, Роберт Шуман – „Крайслериана“, а Рихард Вагнер – операта „Летящият холандец“.

Произведенията на Хофмман се считат за първообрази на съвременните творби от жанра фентъзи. Илюстрация: Катина Пеева

„Непознатото дете“ излиза извън познатите измерения на хартията –  три музикални сцени, базирани на оригиналната композиция на Хофман, звучат в диск. Аудиото представлява микс от буфосинхрон, бийтбокс, традиционни и необичайни инструменти. Гласът е на актьора Самуел Финци.

Книгата ще бъде последвана от куклен спектакъл на Диана Добрева. Проектът ще е готов през декември и се подготвя в ко-продукция със Столичния куклен театър. Сценарист ще е Александър Секулов, сценограф – Мила Каланова. Премиерата се очаква през декември.

Премиерата на книгата ще е на 1 юни от 17 ч. в Софийската градска художествена галерия и ще протече под формата на празничен музикално-визуален пърформанс за малки и големи.

Предлагаме ви откъса от книгата, в който се появява „непознатото дете“.

VI. Непознатото дете

Още в ранна утрин Феликс и Кристина бяха изтърчали в горичката. Майка им ги беше предупредила да се върнат бързо, защото трябвало да седнат да пишат и четат много повече, та да не се посрамят пред домашния учител, който щеше да пристигне скоро. Затова Феликс каза:

– Позволи ни тогава да останем час навън, да потичаме и скачаме на воля.

Те веднага започнаха да се надприказват като куче и зайче, но както тази игра, така и всички други игри, които подемаха, след минута вече ги отегчаваха и на тях им доскучаваше. Сами не проумяваха защо тъкмо днес трябваше да им се случват куп неприятности. Ту Феликс се подхлъзваше и падаше по очи при най-приятното бягане, ту шапката му политаше, отнесена от вятъра в храстите, ту рокличката на Кристина се закачаше за някоя трънка или тя се препъваше в някой стърчащ камък, та извикваше стреснато. Скоро зарязаха всички игри и тръгнаха умърлушени през гората.

– Хайде да се прибираме в стаята – рече Феликс, но вместо да продължи да крачи напред, той се просна в сянката на едно красиво дърво.

Кристина го последва. Така двете деца седяха безмълвно, забили унил поглед в земята.

– Ех – въздъхна Кристина по едно време, – ако си имахме още хубавите играчки!

– От тях нямаше да имаме никаква полза – измърмори Феликс, – нали отново щяхме да ги счупим или повредим. Знаеш ли, Кристина, майка сигурно беше права, като каза, че играчките си бяха наред, но ние не умеехме да боравим с тях, а причината е в това, че на нас ни липсват науките.

– Ах, мили ми Феликс – извика Кристина, – прав си. Ако знаехме науките наизуст като излъскания братовчед и натруфената братовчедка, ти щеше още да си имаш твоя ловджия, твоя арфист, а моята кукла нямаше да лежи в патешкото блато. Колко несръчни сме били, ох, колко лошо е, дето си нямаме науки. Кристина печално захълца, Феликс се присъедини и плачът и риданията на двете деца отекнаха в гората.

– Клетите ние, дето си нямаме науки!

Ала изведнъж те притаиха дъх и учудено се запитаха:

– Видя ли, Кристина?

– Чу ли, Феликс?

От най-дълбоката сянка на тъмния храсталак срещу децата проблесна някакво загадъчно сияние, което като мек лунен лъч затанцува над блажено трепкащите листа, а през шумоленето на гората се разнесе нежна мелодия, сякаш вятърът се плъзгаше по струните на арфа и събуждаше дремещите акорди. Децата изпитаха странно чувство – тъгата им бе изчезнала, ала в очите им се надигнаха сълзи от някаква сладка, досега непозната им болка. И колкото по-ярко просветваше сиянието през храста, колкото по-силно зазвучаваха дивните тонове, толкова по-силно затуптяваха сърцата на децата, те се взираха в блясъка и ненадейно забелязаха, че това е озареният от слънцето очарователен лик на най-миловидното дете, което им се усмихваше от храста и им махаше с ръка.

– О, ела при нас, ела при нас, мило дете! – завикаха Кристина и Феликс.

Те скочиха на крака и с неописуем копнеж протегнаха ръце към чаровния образ.

– Идвам, идвам! – отвърна непознатото дете със сладък глас от храста и леко, като че ли вдигнато от тихия утринен вятър, то се понесе към Феликс и Кристина.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах