Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Убеждения и предубеждения за Пристройката на „Сфумато“

Длъжни сме да разсеем неистините, върху които се градят възраженията срещу проекта за преустройство на сградата

Маргарита Младенова и Иван Добчев, създателите на Театрална работилница „Сфумато“ - Убеждения и предубеждения за Пристройката на „Сфумато“

Маргарита Младенова и Иван Добчев, създателите на Театрална работилница „Сфумато“

Публичните обсъждания на проект „Пристройката“ за преустройство и реконструкция на сградата на ТР „Сфумато“ вървят с пълна сила. Фабриката за слухове обаче също няма почивен ден. Длъжни сме да разсеем неистините, върху които се градят отправените възражения срещу проекта.

Главният архитект на „Пристройката“ Миряна Йорданова вече направи това компетентно и подробно в обсъждането от 17 октомври. Нейната защита стои на страницата ни във Фейсбук и всеки може да я види. Но кой ти гледа. Откъде се вземат, с какво се хранят и кого обслужват слуховете е друга тема, достойна за капитално изследване.

И така:

– Никой не гони „Сфумато“ от банята, нито театърът е заплашен от загиване. Нашият апел да се подкрепи проекта е свързан с публичните обсъждания, които пък са част от съгласувателните процедури по неговото приемане. Той настоява за своето осъществяване повече от десет години и тъкмо несъгласието с бавното му придвижване (крачка напред, две назад) отключи тази изключително активна верижна реакция на подкрепа, която надхвърли очакванията ни.

Съсловието се надигна в защита, зад проекта застанаха известни артисти, режисьори, театроведи, художници, поети и философи, видни културни дейци от Европа и света. Влезте в профила на театъра във Фейсбук, както и в страницата ни – вижте лицата им, чуйте аргументите им, прочетете основанията им „за!“. И си дайте сметка за какво става дума.

– Проектът затова се казва „Пристройката“ – към сегашната зала от сто места (банята не се събаря) да се пристрои още една зала с 300 места и съвременно сценично оборудване, склад за декори (какъвто в момента няма), гримьорни (каквито в момента почти няма) и малко помещение (38 м2 – една голяма стая), наречена „работилница“, където да може нещо да се залепи, закове, боядиса или поправи. Къде видяха опонентите големи складове, огромни работилници, хотелски части и прочие раздувки?!

– Разширението е зад сегашната фасада на театъра и не засяга нито сантиметър „паркова среда“, а единствено и само тази част от цялостния терен на театъра (така е и записано в кадастралния план на София – „за театър“), върху която сред храсталаци и хилави дървета в лошо състояние се мъдрят коминът на банята, огромна водонапорна кула и още нещо тухлено – струпеи, които нито могат да се чистят, нито да се поддържат, нито да се облагородят. Не случайно тази част от терена е обиталище на бездомници и обща тоалетна за домашните питомци на хората от квартала.

Проектът е изключително грижлив към всеки ценен дървесен екземпляр и предвижда неговото пресаждане, съхранение и обгрижване; спазва всички норми за отстояние, височина, процент зелени площи; грижи се по убеждение за това не по-малко от бдителните еколози, с които би трябвало да вървим заедно в общата ни грижа за опазване на природното и духовното.

Къде е разминаването?

Преди три години посадихме в тревата едно дъбче (от жълъд). То започна да расте. Направихме му ограда, поливахме го. Хората на „Сфумато“ се грижеха за него, както се грижат и за няколко бездомни котки, както и за един пчелен кошер. Някой мина през дръвчето, пречупи му стъблото и това беше. Там е проблемът – че нямаме обща грижа за нищо, освен за своето… И това ли е друга тема?

Нататък:

– Никакви „още ресторанти“ не се предвиждат. Заведението, което сега е пред театъра, ще се прибере отзад.

– Това за опасността от „шумни увеселения“ направо няма да го коментираме.

– Проектът не е просто „идеен“. Той е изцяло разработен и завършен с всички части след спечелена от създателския екип обществена поръчка на Министерство на културата. Негов възложител е Министерството на културата. „Сфумато“ е държавен театър-лаборатория. Одържавен е за принос към авторитета на българската култура по света. „Пристройката“ е включена в Интегрирания план за застрояване и развитие на София.

И най-важното:

Да, идеята и дългогодишното усилие „Пристройката“ да се осъществи са наши – на двамата създатели и ръководители на „Сфумато“. Пътували сме много и сме правили театър къде ли не по света – и тук работим само за едно – добрите практики, добрия опит, високия вкус и сериозния дух да бъдат ценност и у нас. За добро. Про бонo.

„Сфумато“ е отвореното пространство за работа на най-младите от всички изкуства. Искате ли цифри? „Дядовата ръкавичка“ се отваря от години за международни проекти тук, в база; за възможности българския зрител да гледа и сравнява; децата да проглеждат за живия и смислен театър – имаме „неделно училище“ за театър, „Малките сезони“ са претъпкани с млад народ; залите на Достоевски и Радичков са пълни със зрители под 30 години.

Подмятания от рода на „не им ли стига това, което им се даде“ – са чиста злонамереност. Нито някой ни е дал, нито може да ни вземе. Театър не се дава и не се взема, театър се прави. Пристройката не е за нас, тя е за утре, за младите. Ако някого трябва да питаме, да питаме тях!


Вижте още: БИТКАТА НА „СФУМАТО“ ЗА НОВА СГРАДА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах