Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нещата винаги се нареждат. Временно

Третият роман на Юнас Юнасон, „Убиеца Андерш“ – находчив, ироничен, със „свята надежда“ за рестарт на живота

Стилът на Юнас Юнасон допада и на по-изтънчени вкусове. Снимка: БГНЕС/ЕПА - Нещата винаги се нареждат. Временно

Стилът на Юнас Юнасон допада и на по-изтънчени вкусове. Снимка: БГНЕС/ЕПА

Срещу хиляда крони
ще прочистим
мислите ви.
Срещу пет хиляди
ще мислим вместо вас.
Или нещо такова.

Неотдавна излязъл от затвора, Убиеца Андерш върши дребни услуги на големи гангстери, но има проблем с пиенето, което се отразява на професионализма му. Въпреки това животът му претърпява обрат, когато среща бившата свещеничка Йохана Шеландер – непоправима атеистка, и Пер Першон – бездомен рецепционист в някогашен публичен дом, който в момента функционира като хотел с една звезда.

Тримата обединяват силите си и създават общ бизнес, като залагат на уменията на Убиеца Андерш и неговата страховита репутация. Казахме ли, че Андерш е лежал в затвора цели 30 години? Казахме. За три убийства? И това казахме. Но сега вече действа на принципа „заплахи и насилие без убийства”, защото не иска пак да свърши в затвора. Идеята е свещеничката и рецепционистът да приемат гангстерските заявки и да работят върху връзките с обществеността и бизнес стратегиите. Клиенти ще привличат много лесно – като спекулират с любовта на таблоидите към журналистическите сензации…

Cover-Ubietsa-Andersh-i-negovite-priyateliДотук добре, но любопитството на Убиеца Андерш към разни екзистенциални въпроси оплита конците. В разговори с Йохана той се обръща към вярата и, противно на всички очаквания, Исус му отговаря. Свещеничката (която ненавижда Библията!) не може да повярва на случващото се. Когато Убиеца Андерш навлиза в лоното на религията, доходният бизнес е поставен на карта, а Йохана и рецепционистът спешно трябва да измислят нов план.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Служителят я информира за изискванията. Името не трябваше да е в разрез с добрите нрави и обществения ред и чрез него трябваше да разграничат дейността си от тази на другите общности.

– Имайки това предвид, как смятате да се казва общността ви?

– Църквата на Андерш. Това е нашият духовен водач.

– Аха, да. Сигурно не се казва просто Андерш? – каза служителят разсеяно.

– Името му не е Андерш, а Юхан. Юхан Андершон.

Служителят вдигна поглед от формулярите си. Всеки ден четеше вечерния вестник на връщане от работа, затова спонтанно (и малко непрофесионално) възкликна:

– Убиеца Андерш?

– Бил е наричан и така в зависимост от контекста. Любимите деца имат много имена.

Служителят прочисти гърло и се извини, задето е любопитствал, след което кимна и каза, че това за любимите деца и така нататък било много правилно наблюдение…

После съобщи, че да се основе Църквата на Андерш щяло да струва петстотин крони и че той предпочитал депозит чрез банков превод.

Свещеничката мушна банкнота от петстотин крони в едната му ръка, дръпна подпечатаните документи от другата, благодари за доброто обслужване и се отправи към очакващия я кемпер.

– Пастор Андерш! – каза тя, щом влезе вътре. – Трябват ти нови дрехи.

– И църква – добави рецепционистът.

– Но първо малко причастие, а? – каза пасторът.”

Находчив и ироничен, романът „Убиеца Адерш и неговите приятели“ на Юнас Юнасон преплита теми като превратните тълкувания на библейските послания, превърнати в егоистични несъответствия, последиците от фанатизма и идеализирането на която и да било религия, пресата като ловец на сензации, предприемаческия дух и непроницаемата човешка глупост – и в основата на всичко това стои светата надежда, че никога не е късно да рестартираш живота си.

Стилът на автора допада и на по-изтънчени вкусове. По повод дебюта му на световния литературен пазар, „Гардиън” се произнесе така:

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е забавна, жизнеутвърждаваща книга, която чака с нетърпение да бъде въплътена в road movie. Юнасон е безспорен майстор на комичния сюжет. После се появи „Неграмотното момиче, което можеше да смята” като свидетелство, че успехът на Алан Карлсон изобщо не е случаен. И пак ни напомни, че „нищо не е вечно на този жесток свят, дори проблемите ни”.

В третата си книга, където действието се развива в днешна Швеция, писателят показва как видимо нормални хора попадат в абсурдни ситуации, за да се справят (абсурдно) с тях. Въпреки привидно безобидната си физиономия, историите на Юнасон имат мощен социален заряд, тъй като критикуват или пародират нездрави политически и обществени феномени, включително в най-напредналите държави. А иначе писателят току ни намигне, че нещата винаги се нареждат по най-добрия начин. Само временно.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах