Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Убиха го. Но е световен

С „Игра на тронове“ Захари Бахаров стъпи в подножието на стълба, която може да го изведе до мащабни роли

Убиха го - така, както се случва често с образите, поверявани на българските актьори във филмите, които Холивуд снима у нас.  - Убиха го. Но е световен

Убиха го - така, както се случва често с образите, поверявани на българските актьори във филмите, които Холивуд снима у нас.

Голяма роля в голямото кино направи Захари Бахаров. Българинът се появи в осми епизод на „Игра на тронове“ пред милиони зрители в най-следената в стотици страни телевизионна филмова поредица. Сериал, но заснет като кино. Със забележителни актьори, какъвто е и нашият. Световен.

Убиха го – така, както се случва често с образите, поверявани на българските актьори във филмите, които Холивуд снима у нас. Беше в епизодична роля – но нищо чудно да го видим преди края на Пети сезон като някое страховито зомби от армията на Белите бродници. Направи един от най-интересните персонажи в този епизод – дивак със смело сърце, който се хвърли срещу Нощния крал, вождът на мъртъвците със стъкленосини очи, и падна, пронизан от копието му.

Захари Бахаров бе главатар на канибалско племе – едно от онези, които приеха да преговарят с лорд-командира на Вала Джон Сняг за обединението на живите срещу мъртвите. На събранието нашият варварин бе скептичен за предлагания съюз, гласът му беше нисък и като че ли не беше неговият – по-късно обаче, когато извика, стана ясно, че говори българинът. Той отказа да последва парламентьорите на Нощната стража, но когато бродниците нападнаха лагера, вождът Лобода се хвърли да брани своите. Пристъпваше с познатата леко флегматична походка, която придава на образите му колебание, предпазливост и прозорливост.

Българинът изигра персонаж, какъвто в родното кино вероятно никога нямаше да му се падне. Не, че киното ни не разполага и с мнозина други талантливи млади и по-зрели творци. Просто днес у нас това изкуство съществува по-скоро като изключение, няма достатъчно количество, за да се стигне до качество. Нямаше да го снимат така, че да видим как изпълва образа със съдържанието на герой. Сега обаче Бахаров стъпи в подножието на стълба, която може да го изведе до мащабни роли. Зае стартова позиция – вероятно с огромен късмет, но по-скоро с талант.

До този момент Захари не стигна с едно щракване на пръсти, по волята на нечий каприз „отвъд вала“ на родното кино. Актьорът е трупал опит в немалко чужди продукции, а и в доста наши – „Пазители на наследството“, „Дзифт“, „Под прикритие“, Love.net, „Стъклената река“… Разбира се, най-силен бе като Молеца в дебютния филм на Явор Гърдев, с когото тази година отвори нова страница и в историята на българската драма.

В театъра Бахаров играе от 2003 г., където доскоро бе най-добрият във второстепенните роли. Две от тях имат „Аскеер“ – Шутът в „Крал Лир“ и за „Три дъждовни дни“, с трета актьорът спечели „Икар“ за Сганарел в „Дон Жуан“. Но присъствието му бе изключително още в „Иванов“, в „Хъшове“, в „С любовта шега не бива“, в „Старицата от Калкута“. Днес Бахаров получава вече водещи роли – като тази в най-екстравагантния театрален „Квартет“ на българската театрална сцена. Спектакъл с анимирани проекции на двама актьори, чиито превъплъщения бяха толкова силни, че затъмниха ефекта с аватарите на екрана отзад. А ако някой критик определи като „мечкарство“ играта на Бахаров в представленията на „Трите мечки“, по-скоро ще е заради неуспеха в лотарията за роли в българската култура, отколкото заради някаква халтура. Захари няма проблеми с лотарията, но и присъствието му на сцената и на екрана не е въпрос на случайност, покер или комар, а на тежък труд, дарба и магнетичност. Който не вижда и не усеща – да гледа нещо друго.

Днес звездите в голямото кино играят в комерсиални филми за тийнейджъри. Не се иска от тях да разгръщат актьорска мощ, нужно е единствено да разходят популярните си лица пред камерата. Качеството, за което продуцентите в това т.нар. изкуство вече не плащат, се появи на телевизионния екран – играта в „Къща от карти“, „Истински детектив“, „Шерлок“ е друга. В началото актьорите от „Игра на тронове“ не бяха от първа лига на най-търсените в Холивуд и Европа, но в момента имат култов статус, а един от най-внушителните е енигматичният Питър Дънклидж, Дяволчето. Всяка сцена с него ни се струва кратка.

Късо ни се стори и участието на Захари Бахаров в „Игра на тронове“ – макар да бе в най-ефектния и епичен епизод на сезона. Но появата му бе точно като всичко останало в този сериал – прекъсва на най-интересното, за да ти се иска приказката да продължи.

Зимата иде. А смъртта в „Игра на тронове“ е само началото за Захари Бахаров.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg