Един-единствен филм тръгва по кината у нас тази седмица, но понякога и това е много. Случаят с „Ултра напушен агент“ е точно такъв – и без него никой нищо нямаше да изпусне. Все пак да не започваме с лошо, филмът си има и хубави страни: цветен е, широкоекранен и сравнително къс (95 мин.). Веднага трябва да ви предупредим, не се подвеждайте по българското заглавие – „Ултра напушен агент“ не е комедия, а да речем романтичен екшън, напълно лишен от еротични моменти и все пак неподходящ за лица под 16, заради твърде брутални убийства и наранявания.
Ако сте гледали „Дълга целувка за лека нощ“, сигурно си го спомняте. Съвсем обикновената детска учителка Джина Дейвис внезапно и напълно неочаквано за себе си се оказа изключително подготвен правителствен наемен убиец, който бившите му началници отчаяно се стремят да дезактивират. Само че не е лесно да се ликвидира домакиня, която може да убие черна нинджа с всеки предмет в кухнята си, включително и с варено яйце. Рохко сварено и обелено.
Горе-долу така стоят нещата и в „Ултра напушен агент“. Майк (Джеси Айзенбърг) е обикновено момче в заспало провинциално градче, също толкова тъп и също така постоянно и (дори повече) напушен от героите на „Кибици в мола“, само че необяснимо как си има гадже. А когато убива две тежко въоръжени мутри с лъжичката, с която яде сладолед, без да си изпусне купичката, никой не е по-изненадан от него.
После правителството ще праща по дирите му нови и нови специално тренирани психопати, които той ще „дезактивира“ с помощта чукове, пили и търнокопи. Дори и ултра напушен, той е мега трениран и юбер опасен… Защото Майк (също като Ант-мен миналия месец и също като Хитмен следващата седмица) е продукт на специален и много секретен проект за създаване на суперагенти за ЦРУ. Голямата разлика с „Дългата целувка“ отпреди 20 години е, че повечето зрители надали ще помнят „Ултра напушен агент“ и две седмици.
Филмът може да се похвали с озадачаващо начало, стремително хаотична средна част и разочароващ край. Финалните сцени намекват за продължение, обаче не се плашете – почти сигурно е, че няма да се стигне дотам. Публиката не би го позволила. Има и 3-4 прилично заснети ръкопашни схватки, както и двама-трима добри актьори, които или още нямат нужния опит да си избират качествени проекти, или просто не им пука.
На първо място това се отнася за Джеси Айзебърг, който след успеха с ролята на Марк Зукърбърг може би е искал да опита вкуса на нещо различно – например на неуспеха. Кристен Стюарт със сигурност също има актьорски талант – последният път, когато го видяхме, тя беше в ролята на дъщеря на Джоди Фостър в приятно клаустрофобичното трилърче „Паник стая“ на Дейвид Финчър от 2002 г. После този талант бе заровен дълбоко в океана от кръв, лиги, сълзи и сополи на разни здрачове, затъмнения, зазорявания и други затъпяващо-задушевни забавления за замаяни хормонално тийнейджърки. Толкова дълбоко, че само гений като Уди Алън би могъл да го забележи – и да покани госпожицата в следващия си филм, който вече се снима, а ще излезе по екраните догодина.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение