Убийствен филм за убийци се цели в Оскарите

В Мексико думата „сикарио“ означава наемен убиец, а „Сикарио“ на канадския режисьор Денис Вилньов е убийствено добър филм, който тръгва по нашите екрани от днес.

Емили Блънт („На ръба на утрешния ден“, „Looper: Убиец във времето“) е Кейт Мейсър – образцов агент от ФБР. При поредната акция срещу свърталище на наркотарафиканти в Аризона се завързва престрелка с жертви и от двете страни. Мястото се оказва на масов гроб с десетки трупове със следи от жестоки мъчения преди смъртта си.

Малко по-късно по предложение на шефовете си Кейт е поканена да се присъедини доброволно към секретно звено с неясна юрисдикция, действащо от двете на страни на границата между САЩ и Мексико. Шеф на отряда е Мат Грейвър, Джош Бролин („Еверест“, „Няма място за старите кучета“), а единственото, което Кейт научава от него е, че имат план как да разбият бизнеса на най-големия мексикански наркокартел в района.

Първата задача на Кейт е да участва в конвой, който трябва да доведе от Хуарес в Мексико на американска територия човек за разпит. На опитите й да научи нещо повече, най-загадъчната фигура сред новите колеги – Алехандро (Бенисио дел Торо), отговаря: „Американските ти очи и уши ще видят и чуят неща, в който няма да откриеш смисъл, но накрая ще разбереш“. Мат е по-метафоричен: „Не ме питай как работи часовникът. Просто следи колко е часът“.

Съвсем скоро Кейт наистина вижда и чува неща, които разбиват всичките й представи за работата на правоохранителните служби. Неща, които поставят под съмнение всичко, в което вярва и смисъла от законност в борбата между доброто и злото…

Поредна силна роля за Джош Бролин едновременно с участието му в „Еверест“.

Историята започна с шок и ужас, достатъчни, за да накарат всеки зрител с по-слаби нерви да си тръгне още преди да са изтекли първите десет минути. Нататък става още по-лошо – светът, в който действат героите, е така пропит с насилие и жестокост, че без преувеличение може да бъде наричан Царство на злото.

Угнетителната атмосфера на филма е пропита с напрежение, страх и отчаяние. Сцената (на местопрестъплението) – пустиня, в която понятия като морал, справедливост и съчувствие, не могат да виреят, е доста подобна на тази от шедьовъра на братя Коен „Няма място за старите кучета“. Разликата е, че Кейт не е старо куче, а по-скоро пале. И макар и обградена от „съюзници“, е още по-сама, отколкото героя на Томи Лий Джоунс.

Бенисио дел Торо вече е специалист в ролите решителни, мълчаливи герои.

В тази история Кейт е наблюдател. Въпреки несъмнената си смелост и находчивост, тя се оказва е безпомощен зрител, особено когато започва да осъзнава истинската си роля в отряда. Изтерзана от непоносимите обстоятелства, принудена да вземе решение – ако може.

Главният герой, човекът на действието, този, на когото не случайно е наречен филмът, е Алехандро. Мощен, мрачен и магнетичен, той отдавна е преодолял своите морални изпитания и премеждия. Освободен от всякакви съмнения, Алехандро се носи към целта си с непоколебимостта и скоростта на бърз влак. Но битката на Кейт (със себе си), е не по-малко интересна от неговата или дори от тази между двамата.

Със „Сикарио“, след „Изпепелени“ и „Затворници“ канадският режисьор Денис Вилньов затвърждава мястото си сред най-талантливите и интересни съвременни режисьори, но му предстои голямо изпитание – римейк на култовото заглавие на Ридли Скот „Блейд Рънър“ с премиера, предвидена за 2017. Междувременно изненадващо бързо започна работа по продължение на „Сикарио“, с което Вилноьв също ще е бъде ангажиран – но не е ясно дали като режисьор и/или продуцент.