Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Мистерията около смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Можете да спрете проучването, защото аз свалих Сент-Екзюпери, казва немският пилот, отговорен за кончината на писателя

Самолетите винаги са били съдбата на Сент-Екзюпери – чрез тях той намира Малкия принц, но намира и смъртта си. - Мистерията около смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Самолетите винаги са били съдбата на Сент-Екзюпери – чрез тях той намира Малкия принц, но намира и смъртта си.

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден точно преди 115 години, на 29 юни 1900 г. Писателят, дал на света една от най-любимите и превеждани книги въобще – „Малкият принц“, умира едва на 44-годишна възраст, след като е свален по време на полет. Днес, малко повече от седем десетилетия след смъртта му, авторските му права са изтекли, а усмихнатото лице на Принца се подава почти от всеки ъгъл в книжарниците. Една мистерия обаче още витае около Сент-Екзюпери – как се стига до смъртта му?

Почти през целия си живот той е авиатор. При избухването на Втората Световна война Екзюпери всячески опитва да се включи в армията и да полети отново. В крайна сметка успява, макар и с променлив успех – през първата половина на 1940 г. изпълнява седем разузнавателни мисии.

Три години по-късно, когато авиогрупата му бива разположена в Северна Африка, той с много усилия се включва в нея. На 21 юли същата година прави първия си полет над окупирана Франция, но малко по-късно получава забрана да лети заради възрастта си. Екзюпери отново не се отказва – задействайки стари връзки, все пак се качва отново на самолета за още няколко разузнавателни мисии. На 31 юли 1944 г. излиза с невъоръжен Р-38 за деветата си акция и никога не се завръща.

Изчезването на Антоан дьо Сент-Екзюпери бързо става новина №1 първо в литературния свят, а след това и в международните издания. Много по-късно французойка съобщава, че на тази дата е видяла падащ самолет близо до Тулон. Около месец след изчезването на автора, южно от Марсилия (на повече от 60 километра от Тулон), било открито неразпознаваемо тяло във френска военна униформа – то било погребано чак през септември, след като идентичността му така и не могла да бъде изяснена.

През 1998 г. рибар край Масилия открива сребърна идентификационна гривна с името на на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Появата на гривната е приета изключително емоционално от Франция, където писателят вече е национална икона. Мнозина дори оспорват автентичността на артефакта с аргумента, че е открит много далеч от предполагаемата траектория на полета на Екзюпери.

През май 2000 г. водолазът Люк Варне се натъква на частични останки от Р-38 – разпръснати по дъното на морето край Марсилия в рамките на хиляди квадратни метри. Откритието разтърсва страната, която от десетилетия търси самолета и е разтърсвана от догадки за съдбата на писателя. След 2-годишно отлагане правителството постановява останките да се извадят и възстановят – това е изпълнено през октомври 2003 г. Половин година по-късно френският министър на културата Патрик Гранжан, капитан Фредерик Солано от Френските въздушни сили и разследващи от Френския подводно-археологически департамент потвърждават – това действително е самолетът на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

По машината обаче не са открити дупки или следи от картечен огън – и все пак това не се приема за абсолютно доказателство, тъй като не целият корпус е бил възстановен след изваждането на останките.

Възможната развръзка се задава през 2008 г., когато бившият германски пилот Хорст Рипърт заявява, че най-вероятно тъкмо той е свалил прочутият писател – макар и да не можел да е напълно сигурен. Рипърт си спомня пред „Фигаро“, че е свалил именно Р-38, летящ под него. Това станало, след като известно време го преследвал и в крайна сметка успял да го надхитри, да се позиционира добре и да открие огън по него.

„Не видях пилота, но дори да бях, за мен щеше да е невъзможно да позная дали е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Надявах се и още се надявам да не е бил той“, казва Рипърт, който признава, че е почитател на творчеството на французина.

Макар и да изглежда твърде лесно, откриването на пилота, свалил Екзюпери, всъщност е плод на повече от 1200 телефонни обаждания на Лино фон Гарцен от Баварското общество за подводна археология. Фон Гарцер звъни последователно на стотици бивши пилоти от нацистките военновъздушни сили или на семействата им в опит да открие кой е взрил самолета на френския писател.

След продължителната му борба, един ден му казали от другата страна на линията за Хорст Рипърт, който имал ясни спомени за събитията на 31 юли 1944 г. – датата, на която Екзюпери изчезва. Фон Гарцен се срещнал с него и секунди по-късно се оказал в състояние на шок:

„Представих му се, казах му, че правя проучване, а той отвърна – можете да спрете да проучване, защото аз свалих Сент-Екзюпери“.

В следващите две години Лино фон Гарцен проверява историята на Рипърт и постопенно ѝ се доверява напълно. Според него, като професионален историк, тя е изключително добра хипотеза и всичко говори, че е истина.

Дали действително е така – навярно никога няма да стане ясно. Факт е обаче, че основната част от творчеството на Антоан дьо Сент-Екзюпери е повлияна от неговата страст към летенето, дори и „Малкият принц“, разказваща за пилот, срещнал малко момче от чужда планета в пустинята.

Историята на написването на книгата е всеизвестна. В края на 1935 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери и навигаторът му разбиват самолета си в пустинята Сахара след 18 часа и половина във въздуха в опит да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат награда от 150 хиляди франка.

И двамата оцеляват, но ги застига бързо обезводняване. Картите, които носят със себе си, са примитивни и заблуждаващи и летците се загубват. У себе си имат едва няколко зърна грозде, портокал и малко вино – провизии, стигащи им за един ден. На втория ден започват халюцинациите им, а самият Екзюпери по-късно свидетелства, че е срещнал фенек, което може би го вдъхновява за Лисицата в „Малкият принц“.

На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им. През 1944 г. за Екзюпери обаче бедуини не е имало…

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах