Учени използват древна поезия за изследване на морски свине

С помощта на поезия, написана преди 1400 години, екип от китайски учени успя да проследи промяната в популацията на рядък вид сладководни китове, известни като „източноазиатски морски свине“, съобщава научното списание „Current biology“. В момента тези морски свине са на ръба на пълно изчезване.

Източноазиатските морски свине (Neophocaena asiaeorientalis) са ендемични за река Яндзъ – те живеят само там. Тъй като Яндзъ е най-дългата и най-пълноводна река в Евразия, не е изненадващо, че много поети от древни времена са описвали нейните обитатели в своите произведения – дори neophocaena asiaeorientalis.

Учените са анализирали поезия, написана приблизително през 618 г., и са открили стотици препратки към източноазиатските морски свине. След това сравнили препратките към животните с биографиите на поетите. Това позволило на учените да определят приблизителното време и място, където творците може да са ги виждали. Така изследователите се опитали да реконструират разпределението на популацията в реката през различните години и стигнали до заключението, че най-драматичното намаляване на местообитанията е настъпило през последния век – между династията Цин и наши дни.

Учените обясняват, че драматичният спад на вида през последните 100 години е в съответствие с предишни проучвания. То е свързано с човешката дейност, особено с изграждането на язовири и водноелектрически проекти, например с най-голямата водноелектрическа централа в света „Трите клисури“.

„Опазването на природата не е само отговорност на съвременната наука, то е тясно свързано и с нашата култура и история. Изкуството, подобно на поезията, може наистина да предизвика емоционална връзка, карайки хората да осъзнаят хармонията и уважението, които трябва да съществуват между хората и природата“, каза Джиган Мей, съавтор на изследването и хидробиолог в Китайската академия на науките.