Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Учени намериха „скрит“ портрет на Едгар Дега

Мощен рентген разкрива ранна версия на картината. Но също и дава отговор на столетни проблеми на изкуствоведите

„Портрет на жена“, сканиран на синхротрон. Снимка: Daryl Howard/David Thurrowgood - Учени намериха „скрит“ портрет на Едгар Дега

„Портрет на жена“, сканиран на синхротрон. Снимка: Daryl Howard/David Thurrowgood

От десетилетия специалистите по консервация на изкуство са разчитали на методи като химическия анализ на миниатюрни парченца боя и детайлно познаване на точните пигменти, използвани за възстановяване на картини, избелели от годините. Сега, с помощта на мощен рентгенов скенер, наречен синхротрон, група изследователи са открили ранна версия на портрет на Едгар Дега.

От 1922 г. изкуствоведите знаят, че известният „Портрет на жена“ на Дега е нарисуван върху по-ранно изображение. Картината е завършена през 1870 г., но само няколко десетилетия по-късно избледнява и призрачен образ започва да наднича изпод горния слой боя. Експертите отдавна подозират, че това е ранен вариант на портрета, нарисуван от Дега на същото платно, но с традиционните методи за възстановяване не било невъзможно да се разбере повече, без да се унищожи картината.

В ново проучване, публикувано в списание Scientific Reports, екип от консерватори и учени успяват да надникат под боята с помощта на мощен скенер.

Флуоресцентната рентгенова технология, използвана в австралийския синхротрон има потенциал да разкрива метални частици в пигментите на долния слой мазки, като така осигурява важна информация за картината – пише съавторът на проучването Дарил Хауърд в имейл до Smithsonian.com. – Този детектор позволява сканиране на големи площи от един обект в кратък период от време по неинвазивен начин.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Синхротронът може да определи разпределението на пигменти до част от милиметъра. След като сканирането приключи, данните се обработват от компютър, за да се направи пълноцветно цифрово пресъздаване на творбата, слой по слой боя. Подобно на медицински рентгенов апарат, синхротронът използва високо интензивна светлина, за да надникне под повърхността на обекта. При сканирането на портрета, Хауърд и консерватора Дейвид Търоугуд не само видели отдавна изгубеното изображение: те дори успели да видят какви са били някогашните му цветове.

„Голямото предимство на този метод е, че става възможно виртуално (цифрово) пресъздаване на оригиналния вид на картината, преди да започне процеса на реставрация и консервация – пише Търоугуд. – Може веднага да се види къде са направени промени и допълнения, ако има някакви неочаквани пигменти, или такива, за които знаем, че се разграждат като реакция на определени условия.“

Образ на скрития портрет, извлечен със стандартен рентген.

Образ на скрития портрет, извлечен със стандартен рентген.

Реконструкцията на първото изображение поразително прилича на Ема Добини, жена, която позира и за няколко други картини на Дега. Но докато Търоугуд и Хауърд се убедени, че синхротрона може да бъде мощен инструмент за консерватори и реставратори, съвсем не било лесно и светът на изкуството да се убеди в това.

„Тази техника е много различна от това, което знаят консерватори с дълъг опит, затова е имаше много въпроси като: има ли опасност апаратът да прогори дупка в картината. – пише Търоугуд. – Образоването на хората за технологията и разбирането на техните страхове е важен въпрос, тъй като тези картини са много ценни и в културно, и във финансово отношение.“

Това означава години тестове с различни видове бои, преди са се стигне до изпозването на апарата върху безценни картини, като тези на Дега. Изследователите обаче вече са демонстрирали, че тази технология е по-малко разрушителна и осигурява по-ясни детайли дори от стандартното рентгеново изследване.

В миналото консерваторите трябваше да отделят от картината малки частици от оригиналната боя, които да анализират химически, защото дори рентгенът може да излъчва увреждаща радиация. Сканирането със синхротрон, от друта страна, дава на изследователите възможност да направят химичен анализ на пигментите, без да докосват картината, използваната светлина е по-чиста и по-мощна от тази на рентгена, а също и с много по-ниска радиация.

„Стотици години грижите за произведения на изкуството повдигат сложни проблеми, а тази технология ни дава нов набор от инструменти, с които вече можем да решим някои от тях“, твърди Търоугуд.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах